Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
Чудя се на наш'та карма,
преследваща ни през годините,
дали любовта ни е реална,
или дава ни се за да работим със бодилите?!
Защото знаеш, двамата сме си чешити, ...
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е, ...
Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение. ...
Здравейте! Аз съм Добромира -
мечтателка на сто неща поне!
За тате - под въпрос дали съм мирна,
а според мама, съм най-добро дете!
Обичам приказки да ми разказва баба, ...
РАП ЗА ХХ ВЕК
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...
Душата ми е блудница, несретна,
без право на свободна воля.
Посрещам тишината, а идва тя - негата.
Галят по косите вълните на празния сезон,
а после кротко взимам в пазви, ...
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
Хайдушкият Балкан му свойте песни пее,
Разлистените буки приспивно му шептят,
И щом настане нощ, Луната щом изгрее,
Светулки – самодиви, във огнен танц летят...
Трева не никне там, де стъпил е Войвода, ...
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
Обичам света, в който си ти
и изгубвам се в него обречена.
И светът ми побрал се в шепа
някога разтворя се в безкрая ти.
И като канон отекнал в душата ми ...
"Аз съм личност смела, велика,
борих се с кураж с тази жена!
От нея пазих махмурлията Перука,
трябваше да я спра на всяка цена!
Аз съм си един великолепен кавалер, ...