Poesía de autores contemporáneos
Е, няма пиле... 🇧🇬
на чеверме и хубаво ухае...
Всичко има, всичко - за пари.
Българинът може да мечтае.
Кебапчета, кюфтета, чудеса... ...
Космос 🇧🇬
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...
Аз искам да те помня все така 🇧🇬
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...
Развалени души 🇧🇬
всичко около мен се руши,
пламналият огън се потуши.
Дойде пустошта,
вече дълга е нощта, ...
Монолог на един повехнал "мъжага" - 2 🇧🇬
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...
Бялата лястовица 🇧🇬
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...
И... 🇧🇬
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
В света виртуален 🇧🇬
и попаднах на профила твой.
Там очите ти, нежно присвити,
пак се срещнаха с погледа мой.
И изтръпнах от новата среща. ...
Гениалното мълчи 🇧🇬
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче, ...
Така казва Фройд 🇧🇬
отнасят ме към канализацията на подсъзнанието,
в което плуват кафявите екстременти
на останките от онова Аз,
за което се твърди ...
Заключен профил 🇧🇬
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.
А може виртуалният апаш ...
В невидимо зелено начертание... 🇧🇬
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...
Живот назаем - 2 🇧🇬
Нижат си се годините,
а ние от цялата ни компания
все така се още събираме
и бавно,но сигурно остаряваме. ...
Hебето е на хвърлей, ей го – близо 🇧🇬
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
Моят следобед 🇧🇬
внезапно ще изстина,
като изключена машина.
От тока ми не вземай.
не ми звъни по телефона- ...
Щъркелова пролет 🇧🇬
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
Аз найдох те 🇧🇬
Сърце лъчисто подарих ти смело.
Дочу Христос молитвата ми тъжна
в порухата на родното ни село.
Без всичката остала тежкотѝя ...
Лудият пред храма 🇧🇬
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
Богатство 🇧🇬
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
Сефте! 🇧🇬
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
Вече 🇧🇬
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора ...