Poesía de autores contemporáneos
Tрохички от душа 🇧🇬
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
Молитва за щастливия Живот 🇧🇬
Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,
не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,
на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,
нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб, ...
Моя о̀рис! 🇧🇬
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
Нагоре! 🇧🇬
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две? ...
Въжделения 🇧🇬
На обичаната фея!
Как искам
в тази
вечер ...
Народна носия 🇧🇬
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
Реторичен разговор+монолог! 🇧🇬
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
Идеал и реалност 🇧🇬
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
Небета седем... Ще те търся там... 🇧🇬
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
Спомен за баба 🇧🇬
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
Търсете идола* 🇧🇬
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
Спомен от моето детство 🇧🇬
... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига, ...
Парадокс 🇧🇬
Без прегръдка късно вечер,
без сърца и без надежди.
Без слова, които знаем,
но не смеем да ги шепнем. ...
Мое вечно утро 🇧🇬
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
Лабиринтът на тъгата 🇧🇬
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
... 🇧🇬
когато Истината излъга,
че не вярва в Лъжата!
/Не/вероучително 🇧🇬
какво се случи между нас
със Надето, бе -
в осми клас.
По-важно е какво ...
Реката следвай... 🇧🇬
не чувам твоя глас, но ти си там.
Отново в изпитание душата
ще трябва да доказва с обич плам.
Огромните скали се извисяват ...
Искаш ли още 🇧🇬
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки ...
Не че съм... 🇧🇬
не че съм за Сирия!
Не ща мира да клатят те,
а да има примирие!
Не че съм против Израел, ...
Шаро и Писана 🇧🇬
... ако някой приятел реши
да ми купи едно котараче,
или кученце с меки уши –
дето даже не чини петаче, ...
В незрящите очи на капитаните 🇧🇬
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото, ...
Храм 🇧🇬
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
Видение 🇧🇬
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...
Джобна география за влюбени 🇧🇬
Тръгнах призори от гара Видин
с влак от точка А до точка Б,
с малката надежда – да се видим
във Бургас – или във Филибе, ...