ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...
Никоя друга, защото не съм някой може би и никой
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...
Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...
Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...
Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...
Не те познавам, но прости ми,
със сигурност пред теб ще съгреша!
И ако можеш, място до тебе намери ми,
дори за малко, ще дойда аз пеша!
Без бързане, ще вляза тихо, по чорапи. ...
Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...
Извинявай...
За живота си... Не ми разказвай..!
Не искам да се ровиш и във моя..!
И правилния път, не ми показвай..!
Гледай себе си..! Върви по твоя..! ...
П А Н Т А Р Е Й
На Дороти страхливият лъв
в компания от приятели смели си възвръща природата,
а ние в жестокия блъф,
наречен Живот,сме подменили стойността на залога. ...
ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била, ...
Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години, ...
Тишина...
Всяка нощ те търся в тишината...
Пристигам във съня ти, като гост...
Всяка нощ се взирам в тъмнината...
С мислите за теб... Изграждам мост..! ...
Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.
Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира, ...
Откакто те видях не правя друго освен да мечтая
и всичките ми копнежи обикалят с теб из града.
Откакто те видях нищо друго не ме интересува,
освен да слушам смехът ти, как рисуваш и рая.
Откакто те видях, светът ми дори се преобърна ...