Poesía de autores contemporáneos
Изгрев 🇧🇬
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
Целуни ме с поглед 🇧🇬
Целуни ме с поглед, с устни!
Светлината ми дари!
Донеси ми утрините сини
и вълшебните мечти! ...
Ръждата 🇧🇬
Какво е ръждата - окислено желязо, и то не е вече желязо.
Праховидна обвивка – среда, пелена на самото желязо.
Ръждата всичка когато излезе от желязо в земята зарито,
Ковали са Сари и Скуфи мечове здрави. ...
Когато не искаш да спиш... 🇧🇬
Потопи се спокойно в съня...
Аз ще дойда при теб във леглото...
Ще целувам врата ти... Плътта...
И ще свалям от тебе бельото..! ...
Симеон 🇧🇬
София,Шеснайсти Юни,
годината е тридесет и седма,
пред двореца...весело и шумно,
към балкона царски всички гледат... ...
Есе на тъгата 🇧🇬
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
Между Мъдреца и Глупака 🇧🇬
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
Няма друг като теб 🇧🇬
от дълбоките твои очи.
В тях светът се побира огромен
със лазура на летните дни.
По-красива душа не познавам ...
Писмо от Рая 🇧🇬
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две,
събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове, ...
Лятото се връща 🇧🇬
Каза го сега.
Есен, що се мръщиш?
То не е врага.
Топла пò те прави, ...
Виж 🇧🇬
като приказки нареждат се.
Виж, как времето си върви,
но за нас то прости е спряло.
Виж, дъжд вали в очите ти, ...
Път в нощта 🇧🇬
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
Посвоему щастлива 🇧🇬
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
Рапсодия на крушово листо 🇧🇬
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...
С обич към теб, Лом роден, любим! 🇧🇬
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
Лечителка 🇧🇬
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
Лятото 🇧🇬
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...
Когато порасна - на Колето от Царево 🇧🇬
и в морето влезе пак
рано, рано, в зори
с мрежи риба да лови.
От пристана отплува в тъмата ...
Синева 🇧🇬
Обяснете ми как е възможно това -
че вечно със себе си да се боря
е моята втора природа сега?
В ума ми мрак властвува. ...
Изгубени... 🇧🇬
Често в Живота, се губим...
Изоставяме всичко почти...
И заспиваме, без да се будим...
Изморени да гоним... Мечти..! ...
Мъдрост 🇧🇬
Объркаме ли принципно идея една,
след грешката,както и да я въртиме вътрешно,
на Разума тя винаги ще носи беда
за тънкостта на мисълта,в която Го търсим. ...
Аз знам! 🇧🇬
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
С розовите си очила 🇧🇬
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
Черно котенце с бяла опашка 🇧🇬
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде. ...
Танка 🇧🇬
Разпилени до
контейнерите за смет
остатъци от
изживян живот. Всичко ...