Poesía de autores contemporáneos
Муза по панталони 🇧🇬
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет– ...
Възхвала на чешмяната вода 🇧🇬
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
Бисерни сълзи 🇧🇬
от тежки думи - клевети...
песъчинка златна скътах
в душата... а сълзите ми
обвиха я във седеф...! ...
Лястовица бяла 🇧🇬
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
Първият ни обяд тримата 🇧🇬
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
Реката на съдбата 🇧🇬
А аз край нея все още мечтая!
Когато младостта още те влече:
не мислиш тъжно за края.
Реката на младостта си тече, ...
Непознатият Човек 🇧🇬
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
Рисувам те – самата красота 🇧🇬
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
Моят вик 🇧🇬
които като котка по покривите тичат.
Драскат на спомените в бреговете,
буйни вълни в душата се свличат.
Поисках да се върне момичето в мене ...
Жена с цвете 🇧🇬
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
Тийнейджърка не знае кой е Васил Левски! 🇧🇬
Откъде да знам, че бил национален герой!?
На ерудиция и образование липса пълна!
Българийо, просто оставих те безмълвна!"
https://www.videoclip.bg/watch/1728052_sramota-ot-glasut-na-sofiya-pitaha-momiche-koj-e-vasil-levski-ot
14+ Все живеем в странно време! 🇧🇬
Раснахме под зарево червено —
в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените ...
Доброта 🇧🇬
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
Когато Господ сяда на закуска 🇧🇬
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
Намери ме 🇬🇧
Мечтах те
Чаках те
Съхувах те
Желах те... ...
Умея да греша 🇧🇬
но умея да греша,
себе си не виждам,
само приглушена светлина.
Не умея да говоря, ...
Тя е сляпа и е много 🇧🇬
но ти не вярваш в нощното вълшебство.
Недей да забелязваш как сълзите
извират от очите ми, но нежно...
Сърдитостта е маска зад която ...
Ние 🇧🇬
Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.
Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на
пръстта.
И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта. ...
Шепичка Любов 🇧🇬
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
Един добре забравен Мъж 🇧🇬
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
Несправедливо е 🇧🇬
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
Дъга от ланшна шума 🇧🇬
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...