Poesía de autores contemporáneos
Знак 🇧🇬
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство, ...
Прекрасен час 🇧🇬
Благодарение на вас.
Какво направихте с мен?
Сложихте щастливо начало на моят слънчев ден.
Как мога да забравя? ...
Memento mori! 🇧🇬
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...
Солено 🇧🇬
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка, ...
Септемврий е милунката на Бога 🇧🇬
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...
Изпращане на Август 🇧🇬
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...
Упование 🇧🇬
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...
Деца на любовта 🇧🇬
в които искам да се потопя
и в морето от лазурните лъчи
на твоята изстрадала душа,
да видя,че си птица устремена, ...
Излез 🇧🇬
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...
Спомен от мен 🇧🇬
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...
А иска ми се да напиша стих… 🇧🇬
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа ...
Намерих ли? 🇧🇬
чувствам се щастливо обременена.
Неочаквано изпаднах в безтегловност
опияниението го усещам със тревожност.
Енергията ми иска в тази вечност да се рее ...
Любовта не отминава… 🇧🇬
и цветовете ще си върнат цвета.
И горчивината ще си отиде,
и мрака ще го освети слънцето.
И студът ще си замине, ...
Среща 🇧🇬
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...
Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик 🇧🇬
Последна Сряда 🇧🇬
В тая сряда осъзнавам, че август утре ще си отиде, есента скоро ще пристигне.
В тая сряда много още е лятна температурата,
ама усеща се и на есента привкуса.
В тая сряда много топло е на слънце, ...
Символики 🇧🇬
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
Не тръгвай, лято 🇧🇬
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
Росица 🇧🇬
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...