В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките. ...
Мила моя, пак те няма! Липсваш ми!
Цяла вечер ме връхлитат спомени,
…Как ме галиш с нежните ръце…
и … полудявам от твоето докосване…
Чувствам, че съм аз благословен - ...
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...
Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
Прориви
Явления появят се нови - птици на настъпващото щастие.
Нов хлеб в магазините - с квас вече има.
С мая не. Вреден е тоз хлеб.
Хлебът нов е - символ. ...
Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,
да съществувам вместо да живея,
да работя вместо да лудея,
да се оплаквам вместо да копнея -
ах,как намразих този гнусен паразит ! ...
Кажи ми, Гюро, що ти е главата?
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...
Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...
Алергия получих от лъжи ...
Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...
Той беше и властен, и сприхав.
Не говореше никога с низшите.
Нямаше как да го чуеш да хлипа,
но пък можеше да го видиш из нишите
в разделеното време на четири, ...
Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?
Без теб сърцето ми е гладно.
Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?
Извършил безброй подвизи храбрец,
Нямаш име. Ти си безкрая, ...
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...
КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...
...миcлите ми са при тебе ден след ден,
а теб те няма пак до мен.
Нуждая се от твойта нежност и топлина,
тъй както всички от въздух и светлина.
Когато заедно сме аз и ти ...
Аз знам, не съм единствена в света,
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно, ...
Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...
За влаковете да напиша много мога зная,
но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,
но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости, ...
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...