Poesía de autores contemporáneos
Девойката от селската чешма 🇧🇬
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...
Защо, Боже? 🇧🇬
защо е този силен страх?
Ще се превърна ли в нищо,
ще се превърна ли в прах?
Трябва да бъда силен, мъж, ...
Залезен смях 🇧🇬
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
Рекапитулация 🇧🇬
Както усещам,ти драги читателю,
желаеш,да четеш само за кеф,
някой друг да променя стандартите,
а ти да почиваш на планина и на море. ...
Лятна врата 🇧🇬
още август завъртя,
лятото малее, стене,
пазя лятната врата.
Ето махам ѝ резето ...
Аз не те обичам, ти не ме обичаш 🇧🇬
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
Тъй не спечелих златния медал 🇧🇬
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...
Как да те опиша? 🇧🇬
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...
В черепът на мечтите и кошмарите… 🇧🇬
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...
Вихрулия 🇧🇬
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...
Посестримо от занаята 🇧🇬
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...
Ненаобичана жена 🇧🇬
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
Безсънна нощ 🇧🇬
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
Бъди красива! 🇧🇬
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...
Спри ме! 🇧🇬
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
Нощта 🇧🇬
нощта се спуска над земята,
загадъчна и необятна,
докосва нежно сетивата.
Чертае пътища далечни, ...
Изповед на Разума 🇧🇬
От къде съм,кой съм аз,
да обясня,трудно ми е,знам...
тук изпратен съм при вас
далече,някъде От Там... ...
Миши на море 🇧🇬
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
Вечерна сряда 🇧🇬
В сряда вечер и той като мен навярно разлишлява, че погрешно е изобщо да се насява.
В сряда вечер в дерето хвърлено е сърцето,
плаче като дете клето.
В сряда вечер душата отново се бунтува и за това сърчице ранено тъгува. ...
Изгарям в желанието си 🇧🇬
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти, ...
Смъртта е вечен повод за Живот 🇧🇬
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...
Как трудно е да бъдеш Муз (или как останах без китара) 🇧🇬
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати ...