ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена ...
На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
Правата са фиктивна абстрактност,
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
С какво са виновни жените и децата...
вместо да получат грижи и любов,
вместо радост те гинат във войната,
чува се на смъртта страшният зов!
Стига веч кръв, сълзи и страдание, ...
Да преразкажеш нещо минало -
веднъж - с Измама, а веднъж - Правдиво!
Да прерисуваш нещо сринало -
веднъж със Краски, а веднъж - във Сиво!
Да откроиш Истерия - ...
Когато те няма, ще зная, че можех
да погледна в очите ти тъжни,
да усетя онази детска нужда,
да бъдеш, да искаш, да търсиш.
Когато те няма, ще зная, че имах ...
Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока, ...
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
Роден съм под щастливата звезда,
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...
Издигам се полека във ранглистата,
сред Лидерите гъзери разплух!
Доказано са ми безсмъртни мислите
излюпили се в черепа ми кух!
И име съм във хора на нечутите ...