Мнимото усещане за вечността преследва
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна, ...
И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири. ...
Искам да забравя миналото си...
искам да остана сама... поне за малко!
Искам да оставя необичаното...
искам да живея в мъгла... поне за кратко!!!
Искам да говоря с душата си... ...
Кратък епизод се оказа любовта ни,
изиграхме ролите добре.
Но това, което научих от този сценарий,
е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.
Хиляди пъти връщах лентата назад, ...
Отново ще владеем заедно света (на моите съученици)
🇧🇬
Отива си със вас последната усмивка,
както тръгна си и топлото ни лято…
Вадя пак юргана, топлата завивка
и чакам свита в него зимата, когато,
премръзнала до кости, студа аз ще преборя, ...
Ръцете ми се мъчат да те стигнат,
да те докосна и да те погаля.
Очите си към твоите да вдигна,
със поглед огън в тебе да запаля.
Не знаех ,че те има. Аз съм слаба, ...
Разплакаха се ручеи небесни.
Разкършиха се палмови листа.
Над каменните плочници, надвесени,
оброниха смокините чела.
Небето се стовари с пълна сила. ...
... И днес аз изплувах от дълбокото,
където толкоз време ти ме бе натиснал...
И въздух си поех за нови радости...
... но не! Не бързам да обиквам!
Че теб обичала бях ...
Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.
Загледал си се нейде в празна точка.
И в пустите, изнурени очи
се крият твоите ... многоточия.
Наложил си си тъмни очила. ...
За тебе бях невинна, като цвете
и чиста, като пролетна роса.
С прозрачната ми нежност преоблече
живота си от младост до смъртта!
Когато свободата си запазвах, ...
Любовта ни спаси. Теб – от мрака.
Мен - от сивото в днешния ден,
от което горчеше ми залъка...
С всеки залез, до смърт уморен,
аз угасвах. Стрелите на времето ...
Можех да поискам от реката златна
да те доведе на моя нежен пристан,
ала аз поисках да те отведе на онзи пристан,
на който ти и аз сме само приятели!
Можех да поискам от небосвода звезден ...
Защо ли споменът остава вечен,
защо е зов, несбъднат и далечен,
защо те помня все прекрасен
в дните минали, в спомена ужасен?
Защо е само минало това, ...
Спомени нежни, спомени мили
всяка нощ в съня ми връхлитат.
От тях се обърквам, оставам без сили,
а сутрин отлитат, без да ме питат.
Да ме посрещне любимият на прага ...
Губя те, без дори да съм те спечелила,
всичко свърши преди да е започнало...
Може би аз съм виновна за всичко станало
и нестанало,
а може би някой ни пречи... не знам. ...
Мисълта ми е в твоята мисъл.
Сърцето ми в твойто сърце затуптява.
Душата ти мойта душа покорява
и твоят огън огъня в мен потушава.
Сълзите си в твойте сълзи пресушавам ...
Вечер, когато дори въздухът спи,
една песен - студ и лед с пълни сили топи.
Тя е невидима, недокосвана дива,
идваща от небесата самодива.
Ръцете й са по-медени и от коприна, ...
"Аз не узурпирах короната, аз я намерих захвърлена в калта и я вдигнах с върха на своята сабя"
Наполеон.
Наново за любовта
Не откраднах аз от никой любовта,
намерих я ранена, захвърлена в калта, ...
Къде ми отиде доброто сърце?
Кой го изтръгна от моите гърди?
Дали се удави в бурното море,
горчиво море от кървави сълзи.
Къде са ми добрите приятели стари? ...