Poesía de autores contemporáneos
Настинка 🇧🇬
Ставам сутрин призори,
но уви - нещо стяга моите гърди.
С ръка бързо проверявам
и ето, че челото ми гори. ...
Защо така постъпи ти? 🇧🇬
Може би твоето момиче отвън на прага чака.
С тъжни, сини очи, тя сега пред теб седи.
Защо я нарани?
Лесно ли ти беше, кажи? ...
Мислите ми побелели са отдавна 🇧🇬
и дъхът ми целият е в бръчки.
А смъртта, откак се помня, все е бавна.
Жажда за живот, но друг, ме мъчи.
Болестта ми само неразбраните ще разберат, ...
Дали? 🇧🇬
Дали ще бъде всичко ясно.
Дали ще бъде толкова прекрасно.
Дали ще бъдем заедно,
или на групички, сами. ...
Моя неизбежност 🇧🇬
защото си ми нужен
както в дъжда - подслон.
Наричам те така,
защото те очаквах, ...
Мръсни 🇧🇬
стичат се по бедрата,
лепя долните ù кадри
по тъмната страна на луната.
Танцува гола и счупена ...
Океан разстояние 🇧🇬
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото ...
Портрет на жена 🇧🇬
Рисувай ме -
за теб да съм красива.
Обичай ме -
за да съм вечно жива. ...
Медуна 🇧🇬
Медна, медуна, медунка.
Сладка и нежна муцунка.
Крачи по горски пътечки,
чупи тя хиляди клечки. ...
Цезар 🇧🇬
метал и масла пляскаха върху пяната
и житото газеха, сякаш бе локва,
изплискаща кръв върху раните.
А Юлий се втренчи, с горчива гримаса, ...
Живот! 🇧🇬
Жалко, че никой за живот не е готов!
Един страда, друг се предава,
а аз... Аз какво?!
Гледам го с насмешка ...
Еднакви прашинки 🇧🇬
Приличаш на мен.
Съвсем еднаква прашинка си.
Избягала от счупеното преспапие си, нали?
Аз тежа 21 грама и съм по-скоро енергия... ...
Проклета нощ 🇧🇬
когато късат зли ръце цветя!
Във твоите недра щом слезе тя,
разкъса с ярост тялото ѝ лъв.
Чудовищната паст връз ней слетя, ...
Животът е борба 🇧🇬
добро ще срещна или зло?
Ще бъда ли до край човечна,
както до днес е туй било?
Да могат сили да ми стигнат, ...
Криворазбраната религия 🇧🇬
Какво разбира днес човекът,
когато кажеш му: „Христос”?
Какъв в главата му е екът
от този лесен уж въпрос? ...
Мишешко 🇧🇬
да завърти поредна, сива обиколка.
Прозява се денят преди да ме захапе -
да тества струвам ли и колко.
И първото кафе протяга клони - ...
Не отваряй... 🇧🇬
няма да вляза!
Ще зацапам
както всичко
и всякога. ...
Краят на нощта 🇧🇬
потрепва като светъл звук.
В душата красота царува,
биваш омагьосан, минеш ли оттук!
От обич аз плета венци ...
Благодаря ти! 🇧🇬
Благодаря ти,
че безкрайното ми лутане,
между сега и после,
не е безславно чакане да видя още. ...
Знаеш ли какво е? 🇧🇬
Обичал ли си както мен сега?
Търсил ли си погледа, а да не го откриваш?
Чувствал ли си истинска тъга?
Молил ли си се за секундичка внимание, ...