Poesía de autores contemporáneos
Помниш ли... 🇧🇬
когато първата целувка ми дари...?
Помниш ли как под дъжда
хвана моята ръка...
и по пътя към дома ...
Един нещастен клошар 🇧🇬
изпълнен с радост и неволя,
опекох се на селскостопански тен,
докато в една кофа за боклук се ровех.
Намерено беше скъпоценно, ...
Откровение 🇧🇬
Опитвах път, два, но не успях да го направя.
От сълзите на луната претворих една мечта
и скрих я аз дълбоко в своята душа.
В колесницата от облаците бели, ...
Разбрах!... 🇧🇬
очите ми
са пълни със сълзи.
Смееш се...
подиграваш ми се ти ...
Все същата жена съм 🇧🇬
полът ми не се смени.
Все същата жена съм,
с чувствени гърди,
закръглени бедра, ...
Спомени от абордажа 🇧🇬
аз тайно се сгуших в дола под тополите,
и там сред жужене на жабите вкиснати,
закусих препечени питки със сол.
И слънцето пръскаше светло по хълма, ...
Мечта 🇧🇬
Събудих се отново под лъч от светлина,
отвориш ли очи, ти виждаш свобода!
Погледнах аз небето и вкусих радостта,
в бъдещето светло аз виждам красота! ...
Негово Величество 🇧🇬
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб, ...
Крушение 🇧🇬
Но ти поне докрай се бори, странниче.
И вече знаеш - има и несъкрушими бури.
По правило - в последното пристанище.
Винаги вярна (на Ерато) 🇧🇬
наведена, с перо в ръка...
Сърцето ми със нейното в едно е слято,
душите ни - в една душа!
Тя сили дава ми да продължа ...
Незапочнато, вече готово 🇧🇬
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може, ...
Самотни нощи 🇧🇬
Има нощи, в които
искал съм да вия на открито.
Зов към луната да отправя,
зов за женска ласка и омая. ...