Poesía de autores contemporáneos
Прости ми, любими! 🇧🇬
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...
Дом 🇧🇬
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, ...
Една мечта 🇧🇬
да сме двама аз и ти,
да галя твоето нежно рамо
и да ти разказвам за моите мечти.
Имам си една мечта и това си ти, ...
Червените рози 🇧🇬
Българска майка е болна,
като пресъхнали очи
на бедна съсухрена баба.
Народната воля е волна! ...
Срамежливи кокичета 🇧🇬
Срамежливи кокичета бели
нежно извиват крехки снаги,
като красиви балерини
грациозно повдигат глави! ...
Война 🇧🇬
дъх - сивооловен.
Дарих ти куршуми,
рани ме със спомен,
болезнено парещ ...
Този миг 🇧🇬
Животът! Тежък криволичещ път.
И своя път избираш само ти.
Живоът често спира те на кръстопът
и ти казва: отново избирай и върви! ...
Откъде ли тревогата идва 🇧🇬
Дали е само път объркан в тъмната гора?
Сенки дебнат зад завоя...
Чии са лошите слова?
Защо ги чуваме? ...
После 🇧🇬
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи ...
На М. 🇧🇬
за жената с нежните ръце.
И силно само как копнея
с усмивка да стопли моето сърце.
Нежни думи тихо да реди, ...