Живеят... мълчешком в скромен дом,
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен. ...
Лампа свети леко в мъглата,
жица опъната допълва красотата,
клоните дървесни от сняг натежали,
и улиците черни лампата ги гали.
Голямото е в малките неща. ...
И ето я - настъпи неусетно есента -
красива, с гиздава позлата...
Дърветата изпращат своите листа
в топлата прегръдка на земята...
Като отронени листа от календара ...
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
За един красив лъжец...
Забавно ли ти беше ми кажи
с мен да си играеш сред твойте лъжи.
Че ти самият си лъжа, аз зная,
но не знаеш, че вече си разкрит! ...
Сред червена коприна и есенни листа
тя разкрива своята красота.
Жарки устни, огнени очи, които хвърлят искри.
Това е тя, истинска жена.
Когато веднъж я зърнеш, ...
Ако знам, че...
Ако знам, че за нас тази нощ ще бъде последна,
ще целувам със толкова жар,
че дори във сърцето ти ледено
ще запаля вълшебен пожар... ...
Отново душата ми стана пустиня,
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг, ...
Истината е, че ще ти бъда скучна...
Истината е - бързо ще ти омръзна...
Макар да борих се със себе си стотици, -
НЕ! - хиляди пъти...
Уви, все някому оставах нещо длъжна... ...
Обича ме. Очите го издават.
Изкусно се прикрива, но уви...
Във погледа му лесно разпознавам
на трепета любовните следи.
Приема ме за нещо по-различно ...
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
Песни за Канада НЛО изпя,
а пък Богдана нашта София възпя.
Нищо, че са кални улиците след проливен дъжд,
гаджета изтупани прощават
мъжките закачки не веднъж. ...
Вълнува я, ужасно я вълнува,
възбужда в нея правене на грешки...
И тялото и жадно го сънува,
захвърлило на пода тънка дреха...
Убива я, тъй бавно я убива, ...
(Да ма прощават вси светии и светици, начело с Йоан Кукузел, че за днес приватизирах заглавието. Повече няма така да правя - обещавам!)
През `нам коя ми ти година
на оня, миналия век,
решил бил татю да мъ има
и м`ъй посял на тоя свет. ...
Мразя се за това, че те обичам!
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах. ...
Любовта била от всичко по-могъща -
не бих повярвала, ако не беше ти.
Но даже разстояния тя не признава, явно,
щом всяка нощ до мен заспиваш ти.
Е, може би не е буквално ...
Влюбена съм в теб до болка.
Възкръсват във очите ми звезди.
Изпепелявам спомени до изнемога.
Умират бавно обезпътени сълзи.
Влюбена съм в теб до невъзможност... ...