Poesía de autores contemporáneos
Да можеш да видиш любовта! 🇧🇬
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя. ...
Когато те застигне порой 🇧🇬
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни. ...
Кървяща рана 🇧🇬
На стон един,
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна! ...
Ще стигнем... 🇧🇬
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си. ...
Тайна и истина 🇧🇬
или явна лъжа
за тебе съм аз,
открадната жена?
Макар и честно, ...
Мечтите не угасват. Както в рая... 🇧🇬
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
Естети 🇧🇬
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви - ...
Нещо ми пречи 🇧🇬
‘cause they don’t have any feelings...
Нещо ми пречи, събуждам се нощем и сякаш ме няма –
навън тъмно е, страшно, и хората спят,
но отнякъде чува се врява. ...
Нощ през септември 🇧🇬
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото, ...
Иска ми се... 🇧🇬
при когото да отида,
когато съм разстроена.
Иска ми се да има някой,
на когото мога да кажа всичко. ...
Хайку 🇧🇬
късчета непреходност...
снежна тишина!
Река не бе... 🇧🇬
Ледено докосване. На зима.
Оная, със пречупените клони.
Наслагване - със болката сравнимо...
Вятърът следите ни прогони... ...
Повече от сиво 🇧🇬
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина, ...