Poesía de autores contemporáneos
Сезон на самотата 🇧🇬
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!
Сезонът на самотата пак настъпи, ...
Какво си ти 🇧🇬
мисъл в моята мисъл разбрала
колко далеч си сега и преди,
колко сама съм аз днес, колко съм слаба.
Ти си сънят, ...
Професия - Жена 🇧🇬
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...
Обичам 🇧🇬
дори и да спиш.
Понеже те нямам -
не ме и кориш...
Не се и срамувам - ...
Последен зов 🇧🇬
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена ...
Гатанка 12 🇧🇬
и усмихнат Слънчо грее.
И след падналия дъжд
се показва изведнъж
със извитата снага... ...
Защо ли? 🇧🇬
Защо ли сърцето ми напира?
Защо ли всичко избледнява?
Защо ли всичко наранява?
Защо ли не мога аз да живея? ...
Бос гост 🇧🇬
Аз съм бос!
Неистово
прескачам през тръните
и крача смело, ...
Различна 🇧🇬
да открия светлина,
да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.
Ръка протягах и за прошка молих без вина.
Но светът потъпка моята душа. ...
Нелепа смърт 🇧🇬
без сбогом дори!
Нелепа катастрофа
затвори твоите очи.
Нелепа бе смъртта, която ...
Непресторена 🇧🇬
да идва,
да стиска гърлото
отново,
да ме обсебва ...
... не загуби ли нещо от себе си 🇧🇬
тичаш насам, после натам.
Напрежение витае край тебе – навсякъде
и времето неусетно отлита така.
Не помниш делници, нито празници. ...
Морето 🇧🇬
дъхa ми гледката спира.
Необятно, красиво и ширно -
морето - разпенено, дивно.
С преклонение го съзерцавам, ...
Позволено от вятъра… 🇧🇬
Без рана… няма как да надскочиш себе си…
Дума спестена няма как да повториш…
Предизвикваш тишината…
и чуваш ехото на мислите си… ...