Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
Певците от безлюдните върхари
не са загубили се в нищото туристи,
които са пияни и с китари
измъчват тишината с съвест чиста.
Певците от безлюдните чукари ...
на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...
Исках да съм,като бог Шива Многоръкият!Да имам достатъчно ръце за да те прегръщам, навсякъде-отведнъж!
Но имам само две ръце!
И с тях пак мога да те гушкам навсякъде,но така е по красиво,защото всяко докосване е сладка изненада!
Исках да съм покрит с устни,за да мога да те целувам навсякъде...пак от ...
Дните
Слънцето помощник е пръв на човека - очите чрез.
Гледаш, виждаш, осъзнаваш, действаш.
И "кофата" на деня постепенно пълниш.
Индианският Дух велик - Акбададея - чрез очите ни напътства и помага. ...
My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...
Между тревата и реката си се спрял.
Побързай, че ще остарееш.
В мен щурците дават ти сигнал.
Риби безмълвни пътуват във нея.
Аз съм тревата, реката е тя. ...
В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...
Българите най-светлият си ден празнуват,
спомнят си какво предците им са дали на света!
С родното писмо се хвалят, пред чужди, свои се надуват:
"Честито, братя! Българи и горди сме сега!"
А всеки ден из мрежата си властва ...
Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...
Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...
Изядох цяла запетая – погълнах я, като мезе…
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.
И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой. ...
На празника 24 май
Бях мъничко дете, когато мама
за този светъл ден ми каза: „Ден голям!“
И книжка тя ми купи – изненада,
и искаше да бъда умна и да знам. ...
Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ ...
Когато някога човече си ти сгрешил,
признай вината си, твоята грешка.
Взел си тогава решение така си решил,
но си сбъркал, знай грешка е човешка!
Когато обичал но си сбъркал в Любовта ...
Простреля ме със сребърен куршум
и всички мои демони простреля.
Не трябваше да имам много ум,
да стане обща нашата постеля.
Споделяхме и радост, и тъга. ...