Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...
Минута след минута, цигара след цигара, ...
Причинно ще замлъкна. Ако искам.
Ще изнамеря сто, да проговоря.
И безпричинно мога да те искам.
И да не искам... пак да те обикна.
Оазисно да те посрещна мога ...
С Илена сми приготвили багаш,
(Три куфура, два сака, чет'ри чанти)
Звъняфми на литищиту да ка'им,
чи два билета сигур ша ни тряб'ат.
Гуран и нейн Кирчу пубисняха. ...
Строши мислите ми, в тях няма смисъл.
Аз претръпнах пред студа.
Тоя път открий се и играй на чисто,
виждаш ли, смешна ще е всяка мъничка лъжа.
Недей разпилява се в спомени. ...
рубая
Преди векове мъдрец топеше перо в мастило
и замислено редеше стихове лекокрили.
Пишеше за обич, звезди и вино, а на нас завеща:
- Обичайте живота, мои приятели мили!
Този пламък във очите, във които се влюбих аз,
тези устни, които целувах със толкова страст,
това желание да те задържа до мен,
но всичко се преобърна и сега си далеч от мен.
Боли ме! "Да'' - крещя от болка в този час, ...
Оркестър. Диригент. И вихър!...
Гора запява. Ручейче пробягва.
Омайно славейче ги тихичко задява.
Дървета прелестни корони сплитат,
обвиват се, погалват със листа и кимат... ...
Една звезда се смее на небето
и свети тя за нас в нощта.
Един е Бог, съзрял в полето,
когато ние бяхме зедно в нощта.
Звездите сипят се от небосвода ...
Няма да забравя деня, в който исках да си до мен, исках го толкова много;
Не ден, не два, месеци наред;
И този ден дойде.
Бях щастлива, но за малко.
Не знаех, че толкова много те е страх и че искаш само да си в моето легло; ...
Среднощен блян
----------------------
В полунощ, когато сбъдват се мечтите,
в леглото тихичко до тебе аз лежа,
далече от съня поглеждам те замислен, ...
Едно момиче, малко, крехко,
реди сълзи в студената ми нощ.
И тръгва то по страшната пътека
през градините на възрастния стожер.
Друмът е целият обсипан в макове, ...
За теб си спомням и ще пиша
стихче, с което ще те спомена.
С музиката ти започнах да дишам,
със стиховете ти се научих да чета.
Отричан, оплюван, бит и унижаван, ...
Тръпки ме побиват от спомените в мене.
Кръжат ята от врани с рани полудели.
За връщането мамят бисери в очите ослепели.
Кръжат без жалост призраци от думи наранени.
Вълнуващо и обяснимо преливат чувствата сами. ...
Накъде си тръгнал с очите невиждащи,
накъде със крака отмалели?
Какво ще подхванеш с ръцете завързани,
само миговете свирепо отшумели.
Накъде си насочил сетивата си чакащи, ...