Poesía de autores contemporáneos
С цялата ми обич в сърцето... 🇧🇬
Ти за мен си всичко на света,
завинаги на тебе се обричам,
като Слънце в дните ми изгря,
което да ме закриля и обича... ...
Събуждане 🇧🇬
Засмя се Слънчо весел, засия.
Погали нежно спящата земя.
Кокичето с камбанка зазвъня,
звън да събуди първите цветя. ...
Да се обичаме все още не е късно 🇧🇬
а буйният ти нрав ще стане благ.
Тогава няма да ревнуваш вече.
Старица аз, ти - старец белобрад.
Косите ми ще побелеят, мили, ...
Където свършва пътят 🇧🇬
Грешници разкъсват вярата...
Крадат за себе си и кътат.
Молитви раждат изневярата.
Пирони от лъжи... в петите, ...
Чаках те тъй дълго под дъжда 🇧🇬
но чаках те тъй дълго под дъжда.
Намокрих се, премръзнах,
но не тръгнах…
обещах да те прегърна във студа... ...
Ветрове 🇧🇬
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени. ...
Твоят страх 🇧🇬
чертите ти човешки се размиват,
очите ти неизразно немеят
и ти си сляп и тъжно се разстилаш.
Страхът чудовище създаде, ...
Усмивката след плач е по-красива 🇧🇬
след зима - по-цъфтяща пролетта.
Надеждата след мъка по е жива,
а утрото - по-светло след нощта...
Как трябват ни търпение и будност ...
Поне веднъж 🇧🇬
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска ...
"Безгрешен" 🇧🇬
И с камъни замерях всички грешници...
И бях щастлив... Че правдата раздавам...
Преборил в съвестта си всички мелници.
И Дон Кихот заврях го в миша дупка, ...
Пристрастяване 🇧🇬
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...
Улица "Екзистенциална" 🇧🇬
(кратък наръчник на минувача)
Не излизай без каишка!
Не говори без намордник!
Не уринирай без нужда! ...
Последно бдение 🇧🇬
които ми показа...
Търся оправдание в лудостта,
но как да те запазя
близо до мен, ...
За беда голяма 🇧🇬
не видях във теб опора.
Милост в тебе няма -
не се разбрахме като хора.
На разходка с вятъра 🇧🇬
Нощта навън като лепкава глина е,
сякаш се стича по мойте клепачи,
дъхат ми воали, от пара копринени,
чувам щурци в песента си да плачат... ...
завръщане 🇧🇬
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим. ...
От раждането до църквата 🇧🇬
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
Влюбени 🇧🇬
влюбен и смутен,
влюбена съм и аз,
не го крия в този час.
Нежно ме прегръщаш ти, ...
Няма надежда 🇧🇬
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон... ...