Дано сънищата ми не са пророчески
сънувах един зловещ паноптикум на мъртвите си любови
бяха като фигурите от Великденския остров
и до една се смееха злобно ехидни
давеха ме в бистри води ...
Свят, изграден от думи и лъжи,
пълен със мъка, тъга и сълзи,
свят на любов, несподелена дори,
това е моят свят, видян през моите очи.
Душата ми е болка, пълна със сълзи, ...
И ето - пак сама
пия си мартинито на бара...
пак сама... но този път - нескучаеща от самота...
Пия, а досадници ме зяпат,
зяпат... чак мухите ще налапат... ...
Аз и ти търсим хубави моменти...
Аз и ти мeчтаем за любов...
Аз и ти - две празни монети,
живеещи всяка със своя ров...
Аз и ти - две празни пространства... ...
Щом мрак падне над града,
сърцето в мен започва лудо да тупти!
А в главата ми пълна бъркотия!
Неочаквано, изплува една стара мечта!
Мечта – някак недостижима, ...
Усмивката ти, Друже, е ненужна.
(Усмихвам се достатъчно... за двама).
Геройски се оказа... безнадежден.
(Поредната, типична мелодрама).
Превърна тишината ми в спектакъл, ...
Защо за любовта се пише трудно?
Защо не стигат никога слова
и винаги остава неизказана
поне частица истина в мига?
Откривала съм в погледа копнежа, ...
Часовник пясъчен си купих,
поставих го на масата пред мен,
плахо - без желание пристъпих,
обърнах го - да отброи последен ден.
Денят е петъчен, дъждовен. ...
Аз спомням си тревата дъхава
Полепваща по мен, по теб, по нас.
И кожата целувана, настръхнала,
отдадена, тръпчива в свойта страст...
Аз спомням си, ...
Самотата окова с вериги Любовта,
хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.
Минаха години,
никой не повярва в Любовта,
никой не пожела да я спаси. ...
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съжалявам за всяка грешно казана дума?
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че всичко, което правя и за което мисля, е свързано с теб?
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че няма момент, в който да не ме е грижа за теб?
Ще ми повярваш ли?...
Ще видиш ли у мен пак същия чове ...
Одрасках си душата в твойте мисли.
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...
Вместо отговор на едно предизвикателство...
Да вземем например ето това -
умееш да можеш, значи...
И правиш го верно, със лекота,
ма това още нищо не значи... ...
Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва. ...
Стиропорна кукла. Без колЕне.
От всеядната й коленична стойка.
Без следи по дланите студени.
От прегръщане, любов и... болки.
Без кървящи рани по сърцето. ...
Липса съм, дупка от кубче паважно,
пълна с дъждовната мръсна вода,
като куфар ме няма, взет от багажно,
в грешна посока и в чужда ръка.
Липса съм, клон на дърво оголял, ...
Спомням си още твоят поглед плах,
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота, ...
Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?
Пораснах ли или пилеех времето ...