Poesía de autores contemporáneos
Отегчително любовно 🇧🇬
а се оказа, че потръпвам от думи две...
И чувствам ги, но не го показвам,
сякаш ме е страх да не отхвърлиш ме...
Любов ли искам аз да прося ...
За душите 🇧🇬
>
> Замислям се. Заслушвам се. Говорят ветровете.
>
> А може би това е говорът на тези всички, ...
Огнен лед 🇧🇬
И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи. ...
В стаята 🇧🇬
и всичко напомня ми за теб сега.
От старата картина и счупените стъкла,
до нелепо наранилите се две сърца.
Отдадена бях до толкова на любовта, ...
Моята локвичка 🇧🇬
Моята локвичка!
Ядосваш и се.
А аз на теб се ядосвам:
съсипа ми локвичката! ...
Обречено на непрочитане 🇧🇬
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата. ...
В търсене на любовта 🇧🇬
обзет от безкрайна самота.
Черна дупка разяжда ми душата,
кърви сърцето от мъка и тъга.
Очите ми вглеждат се в безкрая, ...
Хайку 🇧🇬
от мен не се разделя...
Споменът е жив!
Ледено Сърце 🇧🇬
Толкова дълбоко, че стана част от мен.
Щом те опознах, завинаги останах в твоя плен.
Искам да погледна света през твоите очи.
През тях ще видя неща, които знаеш само ти. ...
Залез 🇧🇬
нощта залеза закрива,
погледът погълнал е безкрая,
рубинен лъч в очите се забива.
Безмълвно гледам на запад, ...
Усмивка 🇧🇬
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...
Изповед пред ада 🇧🇬
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача ...
Отърси се от мъките 🇧🇬
Не ставай смешен, кой ти забрани това?
Всяка втора ти отричаш,
затова не си щастлив сега.
Пресъхнали до дъно са очите ти. ...
Четири месеца любов!!! 🇧🇬
а после четири раздяла,
това е нашият живот,
това съдбата е избрала.
Четири месеца щастливи ...
Недей да се отказваш от мечтите си 🇧🇬
която ти горчи като пелин,
която мъчи твоята душа ранена,
която я човърка със остен,
която я гори като с желязо ...
Сълзи в нощта 🇧🇬
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях ...
Вечност 🇧🇬
наместо викове пулсираше коварен страх,
в отломъците сред експлозията на намръщеното време
купчини митове навързани съзрях.
Издигаха се планини от горди предразсъдъци, ...
Кръговрат 🇧🇬
Endangered Species 🇧🇬
Изкуствено-безпогрешни мисли.
Губи се човекът.