Poesía de autores contemporáneos
Щастието 🇧🇬
гледа с усмивка всяко дете.
Е добре ,хванахте ме ,
не при всеки то се спира,
а то само си избира. ...
Разбиване на идоли 🇧🇬
съгражда неповторимото.
Митологемата на древността
обрича пътищата ни на връщане.
Единствен Пътят ...
Разходка 🇧🇬
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
Земетресение 🇧🇬
смърт нахлува страшна в мирните простори.
В мрак страхът пълзи подобно на змия,
в тухлени стени и тонове бетонни.
Гласовете глухи от подземен ад, ...
Зима любима 🇧🇬
как вали и снежно е почти,
колко е красива тази зима,
сякаш част от моите мечти.
Най-обичам пролет, но е нежна, ...
Последната глътка въздух 🇧🇬
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива! ...
Едно до друго 🇧🇬
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...
Светът е джунгла за човекоядци 🇧🇬
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...
Бих искала... 🇧🇬
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...
Толкова нежно 🇧🇬
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...
Самозаблуда 🇧🇬
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...
Пари супата лютичка, духай 🇧🇬
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...
Апева мартеничка 🇧🇬
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...
За прошка късно, а за смърт е рано 🇧🇬
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
Жената с главно "Ж" 🇧🇬
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
Омагьосани сънища 🇧🇬
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
Разговор с бетонната планина 🇧🇬
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
Дяволска илюзия... или реалност 🇧🇬
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
Българщина 🇧🇬
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...
За теб какво съм? 🇧🇬
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...
Вчера, днес и утре 🇧🇬
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...