Poesía de autores contemporáneos
За либето похвално слово харно... 🇧🇬
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...
Луда севда̀ 🇧🇬
на мегдана, на седянка
мярна гиздава мома
със снага като фиданка.
Натъкмена с бял фуста̀н ...
Тази вечер вечерях с баща ми 🇧🇬
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст. ...
Аз съм батко славен 🇧🇬
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...
На брат ми 🇧🇬
най-чистата обич и светлина.
Веднъж във всеки живот имаме такава обич.
Само брат и сестра, знаят, колко е чиста тя.
Коя сестра не познава малкия си брат ...
Контошче бело тази нощ скроил е... 🇧🇬
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
Моето Благодаря 🇧🇬
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...
Понеделник сутрин 🇧🇬
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...
Когато всеки ден е Доброта 🇧🇬
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...
Пътеките на любовта 🇧🇬
защо докосна моето сърце
и в пътища неизвървени
защо ми подари небе?
Защо душите ни далечни ...
Рисува сенки по стените самотата 🇧🇬
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...
Пеперуди 🇧🇬
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов. ...
Бяс в до мажор 🇧🇬
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...
Безкраен миг на дежавю магично 🇧🇬
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...
Родената на шести февруари 🇧🇬
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...
Мамините лозови сарми 🇧🇬
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза, ...
Черно куче 🇧🇬
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
Но защо ли? 🇧🇬
Далече си,
обаче съм добре.
Едно самотно възрастно момиче,
с претръпнало от без любов сърце. ...
Чесън по пладне 🇧🇬
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
Тихо 🇧🇬
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...
Песен за моето котараче 🇧🇬
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...
Самота 🇧🇬
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим, ...
Дедалов потомък 🇧🇬
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
Лицата на живота 🇧🇬
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...
Апева „Студио Х“ 23 🇧🇬
К о т к а т а Л а й я
с внезапен скок
ме стори
зомби. ...
Безценен си живот 🇧🇬
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига, ...
Речено-сторено 🇧🇬
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...