Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

В очите на детето ми 🇧🇬

В очите на детето ми видях
как лястовиците летят вълшебно,
трепти най-чудно всеки стрък трева
и как скала е охлювчето дребно!
Как уличното куче е лисица, ...

катеринарина

Poesía

1K 5

Не пишеш вече стихове за мен 🇧🇬

Не пишеш вече стихове за мен.
Картините, които нарисувах,
захвърлил си във някое мазе.
Очите ти със мойте не флиртуват,
по тялото ми вече не играят... ...

Татянка

Poesía

1.5K 4

НА МАЙКА МИ 🇧🇬

НА МАЙКА МИ
Отминал майчин греховен дъжд,
попивал е в сърцето не веднъж...
От обич нежна, заслепена
и дете остави ме, заради мъж. ...

калчева

Poesía

837

Помниш ли ... 🇧🇬

Помниш ли онези времена?...
Помниш ли... Забравила си вече?
Помниш ли онази тиха...
Онази... първата ни вечер?...
И нея си забравила, така ли? ...

n0ThinG

Poesía

1.5K 2

ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ 🇧🇬

ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ
Каква е, кажете, тая политика ?!
Ярост, недоволство в хората блика...
Градове се опропастяват,
за препитания човешки мнозина се надяват... ...

калчева

Poesía

852

... 🇧🇬

Усмивка.
В гората.
Родена.
В тишината.
Близка. ...

X-real

Poesía

792 1

Всичко си за мене 🇧🇬

Оазис красив си ти в моята пустиня,
Аз пия от сълзите ти светената вода
и на колене застанала, като робиня,
отпивам бавно от съзлите ти сега.
Ти слънчев лъч си сред облаците черни ...

viliana_popova

Poesía

897 9

Сън с отворени очи 🇧🇬

За моят истински
Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам. ...

Jenata_Na_Dqvola

Poesía

973 1

Остани 🇧🇬

Когато те няма ги няма очите ми,
а как без очи да посрещам деня,
и как светлината край мене да виждам?
Не мога, затуй остани.
Когато те няма ги няма ръцете ми, ...

juliet007

Poesía

912 10

Дали? 🇧🇬

Дали някъде има предел,
зад който нищо да няма?
...подобно на очите ти,
зад които е пустиня...

nikolaidragiev

Poesía

898 2

* * * 🇧🇬

Вървя безцелно аз по улиците градски.
Във росна утрин слънцето през облаци наднича.
И щастливо гледам есенните кестени и храсти.
И радостен съм на това, което имам.

Бинев

Poesía

2K 5

* * * 🇧🇬

Гасне душата ти в плътния мрак,
тръпне волята от смъртта пак.
Като кибритена клечка в кутия спиш,
малък, почти непотребен,
за миг във вечността тлееш, гориш. ...

edin

Poesía

798

Нагло 🇧🇬

Наглостта на утрото ме принуждава
да те зарежа... а не знам дали
сънят ми утре пак ще дава
да те любя до зори...

nikolaidragiev

Poesía

1.1K 3

На време. 🇧🇬

Странно...
Как грабна ме от нищото,
с усилие крила ми подари,
научи ме на обич и смирение,
показа смисъла на дните. ...

Шопче

Poesía

878 13

Остани 🇧🇬

Остани, където си!
Не ме търси!
Не пропилявай младоста си,
за да се влюбиш в куп лъжи...
По-добре ненаранена пропусни ...

nikolaidragiev

Poesía

996 1 4

Летен вятър 🇧🇬

Като хлапак безгрижен се засмя
с озъбена и шантава усмивка!
Дърветата заблъска, разлюля,
по прашните площади се разплиска!
В очите ми посипа небеса, ...

катеринарина

Poesía

1K 15

Вик 🇧🇬

Вик, дълбоко в мен стаен,
вик, откъсващ се в мига,
в който бавно, неусетно
губя своята душа.
Вик, раздиращ тишината, ...

angel-sity

Poesía

1.2K 2

Която те обичаше 🇧🇬

След теб не знаеш колко бях аз наранена.
Как ред по ред сълзи се сливаха
в светлината приглушена.
Не знаеш как надежди с лекота убиваше,
как нощем лягах си сама ...

vilislava

Poesía

1.2K 2

Обичай ме 🇧🇬

Не те обичам,
искам те!
Да ме докосваш!
Да ме изгаряш всеки път!
Не те обичам! ...

Sandra_54

Poesía

1.4K 5

За него 🇧🇬

Да помня ли пак сините очи?
Да мразя ли сърцето ти голямо?
Кой Господ ме наказва пак?
Да мога да изпитвам чувства!
Къде е краят? ...

Sandra_54

Poesía

1.4K 3

За Д.... 🇧🇬

Ти още ме обичаш, нали?
Аз виждам това във очите ти!
Ти знаеш, че мога без теб.
И знаеш, че всичко е свършило.
Но живата скръб ...

Sandra_54

Poesía

1.4K 1

Пред буря 🇧🇬

Пред буря
Когато вятърът премята
листя осиротели
и клони до земята свежда,
затръшва тъмни двери, ...

dolly

Poesía

882 19

Просякът с цигулката 🇧🇬

Просякът с цигулката
(07.05.2007)
Седна просякът тъжен,
обречен на тежка борба.
Да свири за хляба насъщен - ...

lost_in_art

Poesía

1.3K 10

Споделено 🇧🇬

Беше случаен, неочакван, тъжен,
Отчаян, чакащ, искащ...
....................
Беше виртуален.
Бързо времето летеше, ...

elka

Poesía

2.1K 11

*** 🇧🇬

>> Любими мой, където и да си сега,
>> аз чакам те и знам, че ти ще дойдеш,
>> че няма пречки... няма сила във света,
>> която да надвие Любовта...
>> ...

orhideia

Poesía

1.2K 10

??? 🇧🇬

ЖИВОТЪТ НИ НАЗАЕМ ДАДЕН Е...
ДАЛИ ГО ЗНАЕХ,
ИЛИ ГО ЧУХ ОТНЯКЪДЕ...?
ДАЛИ МУ ВЯРВАМ...?
ДОРИ И ДА Е ИСТИНА, ...

nedko_stoev

Poesía

899

MOLIENDO KAFE 🇧🇬

MOLIENDO KAFE
Обичам тези гълъби на рамо...
Един от тях политна
и тежко се сбогува
с най-светлото ...

Нобел40

Poesía

1.4K 7

На моята Фикс Идея 🇧🇬

Срещнахме се, даже не се срещнахме...
Не съвсем
Какво направихме?
Засякохме мисли, разменихме идеи...
Нарекох те моята идейка. ...

elka

Poesía

2K 3

Хайку 🇧🇬

Протяжна песен
от цигулка на майстор
мрака пробужда...

lost_in_art

Poesía

1.3K 4

Далеч в простора тих... 🇧🇬

Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:
"Света както исках - така сътворих: ...

Жарковски

Poesía

864 6

Кове се 🇧🇬

Кове се нов свят -
железен, метален.
Свят по-суров,
сив и зловещ.
Животът ...

kasius

Poesía

888 3

От долу - нагоре 🇧🇬

Съдира се светът да се разплува.
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото - ...

kasius

Poesía

883 5

Сага 🇧🇬

Искаш ли, да ти разкажа нещо,
за което утре няма да си спомниш?
Една приказка, за бъдещето зловещо.
За морето от сълзи, които ще рониш,
когато това, което било е, ...

kasius

Poesía

856 1

Знам, че вече си голяма... 🇧🇬

По стъпките ти тихо ще пристъпвам,
ще те следвам накъдето и да тръгнеш.
Знам, че вече си голяма, но аз трябва
да съм твоята опора чак до края!
Ето, вече мина двайсет, ...

Aneta_kz

Poesía

1.1K 18

Съдбата каза... 🇧🇬

Не мислих, че имам дългове за плащане,
докато тя не дойде да ми вземе и малкото, което имам.
Каза, че няма да преживея до утре,
но помня, че каза това и вчера.
Каза, че не трябва да мисля за миналото, ...

FaLLeN^AnGel

Poesía

939 1

Краят на лятото 🇧🇬

Лятото съблича свойта дреха,
то - безпътна, паднала жена!
Сетивата ти усещат хладен полъх,
за разплата иде есента.
Всяка фибра в твоето младо тяло ...

ТАМИ

Poesía

820 3

Храм 🇧🇬

Всеки в своя храм
душата си вградил е.
И на своя бог любим
мечтата свята подарил е.
В моя свиден храм ...

mariniki

Poesía

943 4

Магия 🇧🇬

Задъхвам се.
Сърчицето замира.
Любовта е при мен.
Очите ми сини,
устата ми хубава ...

mariniki

Poesía

1.1K 4

Ден от есента... 🇧🇬

Мек и топъл
слънчев ден от есента
прегръдката
на влюбена жена,
кристално чисти ...

mariniki

Poesía » De amor

1.3K 3

НА СЕЛО 🇧🇬

С дъх на малини и окосена трева,
посреща ме баба на двора, сама.
В очите и радостни сълзи кипят,
ръцете работни прегръщат ме пак.
Кучето лае, тополи шумят, ...

Човек

Poesía

806 5

Poesía de autores contemporáneos

В очите на детето ми 🇧🇬

Не пишеш вече стихове за мен 🇧🇬

НА МАЙКА МИ 🇧🇬

Помниш ли ... 🇧🇬

ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ 🇧🇬

... 🇧🇬

Всичко си за мене 🇧🇬

Сън с отворени очи 🇧🇬

Остани 🇧🇬

Дали? 🇧🇬

* * * 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Нагло 🇧🇬

На време. 🇧🇬

Остани 🇧🇬

Летен вятър 🇧🇬

Вик 🇧🇬

Която те обичаше 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

За него 🇧🇬

За Д.... 🇧🇬

Пред буря 🇧🇬

Просякът с цигулката 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

*** 🇧🇬

??? 🇧🇬

MOLIENDO KAFE 🇧🇬

На моята Фикс Идея 🇧🇬

Хайку 🇧🇬

Далеч в простора тих... 🇧🇬

Кове се 🇧🇬

От долу - нагоре 🇧🇬

Сага 🇧🇬

Знам, че вече си голяма... 🇧🇬

Съдбата каза... 🇧🇬

Краят на лятото 🇧🇬

Храм 🇧🇬

Магия 🇧🇬

Ден от есента... 🇧🇬

НА СЕЛО 🇧🇬

Cola