Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...
Поминък имаме приятели. Разделени сме предатели.
Едни се кланят на чужди вождове,
други се радват на вдигнати юмруци;
едни се прекланят на джипове, а други се впускат в ритници.
Разделени сме на обичащи и мразещи, ...
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...
Понякога се скривам от света –
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.
Мечтая си – в Галактики добри ...
Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
Не разбирам на вятъра думите.
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме. ...
... красива си в софийския следобед с прекрасното си перлено фишу,
и аз изглеждам някак си особен – аха! – да проговоря с теб на "you",
разгледах ти сандаловата шнола, бижуто – в стръмното ти деколте,
ще те почерпя кока-кола в МОЛ-а, ще пийна с теб чашле "Алиготе",
с теб моите римувани пространства ...
НЕПОСЛУШНИЯТ ДЖАКОМО
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена, ...
Морето вихри бясна пашпалига.
Ачикът ври от луднал паламуд.
Връз мене сулаганът гръд надига.
И в залива свисти мелтемът луд.
И сякаш плажа рие със фадрома. ...
Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних. ...
... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,
съседката ми купи вчера хляб, хапни си, ...
Ей тъй се нижат тихичко години.
Ей тъй, сред глъч,сред труд и суета.
В началото са сто маслини.
Накрая има в купата една.
Костилките заели са чинията. ...