Poesía
253,1 el resultado
Добре дошла 🇧🇬
Добре дошла.
Не чукай.
Влез.
За теб домът ми е отворен.
Аз чаках те и вчера, и нощес. ...
Не чукай.
Влез.
За теб домът ми е отворен.
Аз чаках те и вчера, и нощес. ...
950
1
Всичко се връща - 2 🇧🇬
Взех живота на шега, причинявах болки, без да осъзнавам. Живеех за мига, не преставах да те наранявам. Ти след мен вървеше, клетви в любов редеше, а съвестта ми нищо не я гризеше. СЕГА БОЛИ!!! ТОЛКОВА БОЛИ!!! Колелото на съдбата ми се завъртя - преди ти се влачеше от болка, а сега Аз нямам сили, без ...
917
3
Когато си отива любовта 🇧🇬
Аз помня всяка наша среща
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.
За мене ти едва ли ще си спомниш, ...
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.
За мене ти едва ли ще си спомниш, ...
1.3K
4
А исках само да те видя 🇧🇬
Луната излиза на улица. Издига се горе. И още. Луната е тъмна бездомница. Луната се влива и в теб... Дали ще мога тази нощ, за тебе, Някоя, да се помоля... Дали ще мога с всяко светло по улиците, със поетите брадясали, и с помощта на белите бездомници, за малко с теб да поговоря... Или във делниците ...
1.1K
14
horse 🇧🇬
Белите коне оседлай, за път се стягай, пробивай чрез мен, пробивай чрез мен: ще те откарам с лодката на сънищата в страната на спомените. Там, където бяха и ще бъдат, и са. Разкопчай циповете на стандарта, нашият ред чака отпред. Белите коне оседлай, циповете разкопчай, скочи от скалата право в река ...
846
2
какво ли е дом? 🇧🇬
Да тичам в стъклени ръце, Банално... омръзна ми. Да се провличам, извивам, впивам, увъртам, втривам в думи тежки, не желая. Да разбирам, не, не мога, да бродя от врата на врата като скитаща сянка, да се сливам с нощта и мракът, да поглъщам, както тъмнината превзема светлината, да изтичам през шепите ...
895
3
ТАКАВА СЪМ... ПОТЪРСИ МЕ... 🇧🇬
Такава съм...
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят... ...
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят... ...
4.9K
44
Имам си море 🇧🇬
Имам си море
Морето ми е малко
Но се давя в него всеки ден
И всяка нощ се възкресявам
...
Морето ми е малко
Но се давя в него всеки ден
И всяка нощ се възкресявам
...
776
3
Земята е студена 🇧🇬
Земята е студена
Но сядам
Вътре в себе си крия полу-умрели
Варварите за които бях забравил
...
Но сядам
Вътре в себе си крия полу-умрели
Варварите за които бях забравил
...
724
3
Една вечер наех лодка 🇧🇬
Една вечер наех лодка
И по реката стигнах далеч
Но в огледалото когато поглеждам
Разбирам, че нямам възможности
...
И по реката стигнах далеч
Но в огледалото когато поглеждам
Разбирам, че нямам възможности
...
710
2
На най - добрата ми приятелка... 🇧🇬
Ела да те прегърна!
Не, не мога времето назад да върна,
но с теб ще залепим разбитият ти свят.
Ела да те прегърна.
На всекиго се случва любимият ...
Не, не мога времето назад да върна,
но с теб ще залепим разбитият ти свят.
Ела да те прегърна.
На всекиго се случва любимият ...
2.8K
6
Позволи ми да те обичам 🇧🇬
Позволи да те обичам.Да те имам за мига.
Позволи ми от тебе да събличам всяка мисъл, нявяваща тъга.
Позволи ми да докосна твоето лице.
Позволи да се огледам в мъжа със детски страхове.
Позволи ми да съм твоя пристан, приютяващ те при буря. ...
Позволи ми от тебе да събличам всяка мисъл, нявяваща тъга.
Позволи ми да докосна твоето лице.
Позволи да се огледам в мъжа със детски страхове.
Позволи ми да съм твоя пристан, приютяващ те при буря. ...
3.3K
1
СТЕНАТА 🇧🇬
На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма ...
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма ...
856
3
Смалявам се 🇧🇬
Смалявам се...Ужасно се смалявам... Светът ми всеки миг се прекроява... Нима за нищо вече аз не ставам? Животът ли червен картон ми дава? Стопиха се приятелите...всички. На мястото им зее празна дупка... Изнесоха се, сякаш, по терлички и всеки се заключи във черупка... Роднините... останаха далече.. ...
989
1
15
