Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...
... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
Тя в брачни успехи наместо доспехи
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
Обрали са ме! Като по учебник –
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!, ...
... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Светът ми е цветна разлистена къща,
в която боли ме да бъда сама.
Зеленото в мен от любов се разгръща
и ражда цветчета дори и в тъма.
Дъхът ми разлиства мечтите си нощем. ...
Защо не продавам фъстъци на някоя спирка.
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Добрата дума – щедър порив топли
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
Днес някак много странно ме мързи,
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс ...
Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...
По прашните пътеки на света разхожда се замислено човече.
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
Най-трудно се намирам в понеделник.
Денят е къс, нощта е поетеса,
а гайдите съвсем не са на Дельо,
излезли и не знаят накъде са!
След вторник си намирам първа трета! ...