Poesía de autores contemporáneos
Далече са отдавна небесата 🇧🇬
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
Болното мече 🇧🇬
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали, ...
Ноемврийски копнеж за Рождество Христово 🇧🇬
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
Заличаване на местоименията 🇧🇬
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
Акростих 🇧🇬
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...
В Поезията стават чудеса 🇧🇬
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
Майчино откровение 🇧🇬
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
Диментори 🇧🇬
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
В неделя си припомням, че съм жив 🇧🇬
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
Към бъдното 🇧🇬
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
И няма оправия в този свят.. 🇧🇬
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...
Храм без стени 🇧🇬
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
Четиристишия 🇧🇬
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
Изтърсакът на света 🇧🇬
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
Приятел от червената планета 🇧🇬
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
Сълза по лист от явор 🇧🇬
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
Вечерна песен 🇧🇬
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
Момента, в който аз очи затварям 🇧🇬
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...
Житейски уроци 🇧🇬
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...
Какво ти остана 🇧🇬
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...
Научих се 🇧🇬
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...