Poesía de autores contemporáneos
Не заспиват очите 🇧🇬
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...
Грешница, Светица и Жена 🇧🇬
А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.
Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх. ...
Горско училище 🇧🇬
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...
Приказка с щастлив край 🇧🇬
Във малка къща на брега
живяла царска дъщеря,
прогонена била момата
от злата мащеха в гората. ...
Едно листенце само ми е нужно 🇧🇬
от красотата твоя да докосна
и мигом ще почувствам теменужно
уханието ти в тревата росна.
От красотата твоя да докосна ...
Покой 🇧🇬
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
Дали? 🇧🇬
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен, ...
Вкус на стих 🇧🇬
си търся малък неочакван стих,
лъчи да пръсне от щастлива доза
и ето сред тревите го открих.
В зеленото безшумно се понесе ...
Колелото на живота 🇧🇬
КОЛЕЛОТО на живота
и ме спъне с крясък: „'зЕми да се спреш!”
-
к’во ми пука. ...
Краят 🇧🇬
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме ...
Чистота 🇧🇬
Да изчистим себе си от лошотията,
да, сега да почистим нашата душа!
Да не позволим да ни озлоби немотията,
и ще грейнат отново усмивки на нашите лица. ...
Духчето, което ме спасява 🇧🇬
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...
Той е лудо момче, шушумига, ...
През пясъчна пустиня 🇧🇬
През пясъчна пустиня
мираж е любовта,
луна незабравима,
изгряла във нощта. ...
Дарявам ти едно сърце от пламък 🇧🇬
след залезите да ти е светило,
олтар да е в бетонният ти замък,
да разтопява горестното жило.
След залезите да ти е светило ...
Уви, през сън... 🇧🇬
… аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…
Пейо Яворов („Благовещение“)
Тих ...
Играта на времето 🇧🇬
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
В недрата ми 🇧🇬
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач! ...
Kакво ще ми вземете? 🇧🇬
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
Там 🇧🇬
там където светлината се влюбва в мрака.
Там ти ми открадна сърцето,
там едно празно тяло да се върнеш те чака.
Там където брега среща водата, ...
Емоции (стихотворения) 🇧🇬
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...
Патриот 🇧🇬
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...
И облаците могат да обичат 🇧🇬
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
Такава съм 🇧🇬
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена ...