Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...
Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...
Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...
Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...
Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
Нощното небе е моето платно,
но липсва четката за да рисувам.
Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,
но май умея само да им се любувам.
Кой измислил ги е тъй невероятни ...
Обичай я, ми каза тихичко реката
и продължи по дългия си път.
Водите ѝ погалиха ме по ръката,
а всяка капка носеше светът.
Почувствай я, ми шепнеше липата. ...
Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...
И запя морето с глас вълшебен
с многогласието злачно на вълнѝте,
галещи брега - с любов захлѐбен,
с ласки, ласките им сгрял до ненасита!
И запя морето с глас гръмо̀вен ...
I. Въпрос към Еврозоната
Докога ще стоим най-чинно изпъчени,
измъчени от раздвоение и всеочакващ копнеж?
Колко ще можем да издържим още ... в разкрачен стоеж?
II. Въпроси към нас самите ...
Пъстро хвърчило в простора лети,
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села, ...