Когато хората си тръгват от живота ти
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...
Не пиша с мастило – мастилото свърши.
Върхът на перото, стократно прекършван,
се счупи накрая в устата на злото –
мълвата уби те. Пустее леглото.
Скърбя по плътта и духа помежду ни. ...
Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...
Усещам те в черешовия цвят -
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...
Един човек стоеше замислен под дъжда.
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно… ...
Когато случайно вина те обземе,
тежи ти и скоро превръща се в бреме.
Прости си, прости и напред продължавай,
на ранина сутрин пред изгрева ставай!
Тръгни край реката по цветна алея, ...
Днес, светът играе на рулетка -
Зеленски, Байдън... май всичките накуп!?
Хм, България е в ролята на мажоретка...
с 40 лева...няма даже да си купи пул.
НАТО хвърля заровете хладнокръвно, ...
Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита ...
Добре дошла. Красива моя пролет.
Ела, ела. И пални у мене огън.
Добре си тук. Сърце от радост грее.
Като сърце от студ. А живот кипи у него.
Какво си ти. Една красива памет. ...
Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали, ...
Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...
Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна, ...
Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.
Виждам поети на всяка планета, ...
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...
На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...
(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...