Щом стигат пръстите на лявата ръка,
да изброиш на глас любови и измени,
си мислиш: Ще заплаче ли за мен така,
ще помни ли? Но не! За плач не са родени,
възпяваните в куп среднощни стиховѐ, ...
Ако някога паднеш на дъното,
значи пак си в поредната плиткост,
просто нещо във теб се е сгънало
и си почнал да гледаш отниско.
Изправи се в духа си, небесния, ...
Моето момиче, ти не ме разбра,
отвори рана дълбока в моята душа.
Жива рана която не заздравява никога,
дълбока рана, сълзи изпълнена с много тъга.
Защо използва и забрави ти Любовта, ...
За мама и татко съм още дете,
но своя тайна от скоро си пазя.
Лудо съм влюбена в русо момче.
Даже името му още не зная.
От последния чин ме погледна, ...
На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...
Ще си отида, аз ще си отида.
Ще дойде в тази стая някой друг,
ще промълви "ти колко си красива",
а ти ще разбереш, че вече съм далеч от тук.
Ще падне нощ, звездите ще изгреят. ...
Живееш в градовете от хартия,
не бързаш да им даваш имена,
от бурите, от всяка зла стихия
ти пазиш всички живи семена,
защото вълчи зъби да посееш, ...
Седях на стола срещу горящата камина,
гледах снимки от албуми и спомени,
сълзите ги бършех, че падаха громки,
по лицето ми бръчки образувах от болности.
Липса гръмогласна запя войствена песен, ...
Задухай, ветре, отнеси моята молба,
отнеси я, ветре, към моята съдба.
Да срещна моята любима, моята жена,
добра жена и да отгледаме наши деца.
Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя, ...
СВЕЩЕНИКЪТ: Кой е там? Не чувам глас сега!
Не мълчете, чадо! Не така!
ТЯ: Чакай малко, хляба да си ям!
Стига мрънка саму " Кой е там? " !
СВЕЩЕНИКЪТ: Есмералда, ти ли си това? ...
Не мислù за мене, ако можеш.
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш ...
ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория. ...
От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред, ...
И след всичко станало аз бях оставена сама.
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха. ...
По-мили есенни лъчи не помня,
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
Стари хора на пейки седят,
стари спомени с приказки будят!
Млади хора край тях преминават
и през ум не минава им,
утре те на пейките също като тях ще седят!
В ден за размисъл съм днес,
дали от утре пак да те обичам?
Дали думите ти лоши да простя,
а после пак от себе си да се отричам?
Дали отново да се примиря ...
Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...
Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...
Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...