Ти българино горд не наведе своята глава,
пред турският ятаган,не преклони снага.
Ти своята свята вяра никога не предаде,
вдигни гордо глава, бъди горд с историята.
Вдигни ти гордо глава, на Аспарух си сина, ...
Излъга ме! А, уж кълнеше се във вярност!
Предател - това е вече твойто име!
Нали все нямаш време, а сега твърдиш е рано
и животът бил пред нас, за да обичаме.
Нали безброи пъти бе разбито ...
Мамо, сама ли си, щом ме очакваш да звънна?
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
Сериозна тема подхванахме с мама -
какво означава здравословна храна?
Какво да ядем така, че да няма
болести разни и излишни килца.
Вместо закуска полезен бил фреш! ...
Българският език
На български говор рядко се чува сега,
друг език е модерен сега тук и по света.
А той българският език е наш, свещен,
от Бога даден ни е, той е благословен! ...
Ще идват зимите и ще си отиват,
ще разцъфват пролети отново,
ще отлитат птиците и пак ще се отбиват,
само да те забравя, не ще мога.
Ще препускат годините, ...
Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
Вълкът си отхапа парче от луната
и върло опарен нададе тих вой.
Опашка разрошена лудо размята.
Нощта се уплаши завинаги. Той
внимателно тръгна към свойта вълчица ...
Накарай ме да нарисувам времето
Поискай ми творба от грях и вяра
От ябълка библейска дай ми семето
Че Сатана и Бог не знаят край и мяра
Накарай ме да обещая немислимото ...
Оседлай ми най -бързия кон,
да препусна със него към изгрева,
че животът върви по наклон
и усещам как губя красивото!
Оседлай ми! Ще хвана юздите му ...
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
Като сняг огряван от слънцето,
топиш се и капки от тебе валят.
Като зародиш изникващ от зрънцето,
в очите лъчите сияйни искрят.
Като цвете зажадняло при суша, ...
Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна, ...
Аз съм дама пика във твоята колода
Player, и бъди изключително внимателен!
Не мога да чакам на входа,
а поставена на първо място.
Аз съм дама пика. Лоша карта. ...
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...
Шепи нежност, щипка копнежност.
Трохи от усмивка, целувка за вкус,
на кубчета стонове за неизбежност,
замесено под тихите звуци на блус.
Блясък от звездите, лудост от луната ...
Йордановден е днес, Бог се яви.
Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.
То помни очакването за освещаване и благослов.
На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.
Да влезеш в храма, свещ да запалиш, ...
Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася. ...
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...
Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска, ...