Poesía de autores contemporáneos
Реалност 🇧🇬
безшумно стене тя,
от страх не може да отрони и сълза.
Отвън съм камък леден,
в затишие стои скръбта , ...
Недоизказано 🇧🇬
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...
Увлечена 🇧🇬
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
Залезът 🇧🇬
Красив е залезът сияен,
красиво пада вечерта,
а хоризонтът е безкраен,
заключил в себе си света. ...
Завършване 🇧🇬
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...
Един живот не стига 🇧🇬
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
Преди отплаване 🇧🇬
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят. ...
Ваканция! Ура! 🇧🇬
За лятото, за лятото! Ура!
Щастливи скачат весели деца:
"Ваканция, ваканция! Ура!".
Игри, ще почнат още от зори: ...
Душата на хляба е бяла 🇧🇬
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
Песента на щурците 🇧🇬
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
Нулагодишен 🇧🇬
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
С моливче от летен възторг 🇧🇬
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
Не свършвай, Лято 🇧🇬
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
Градът 🇧🇬
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
Мишчице страхлива 🇧🇬
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...
Симетрия 🇧🇬
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 32 🇧🇬
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
Преди много, много години 🇧🇬
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...
Въпроси 🇧🇬
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...