Poesía de autores contemporáneos
Дори сега... 🇧🇬
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега. ...
В очите ми още 🇧🇬
нося във мен любовта,
тя е далечният спомен,
тя е във мойта душа.
Нямам намерени думи ...
Орач и жътвар 🇧🇬
натиска ралото дълбоко в земята.
Ще я изоре а после ще бъде засята,
с молба към Бога за реколта богата.
Оранта е неговата плаха надежда, ...
Време 🇧🇬
Искам да те питам някои неща.
Защо когато ми е хубаво ,толкова
бързо отминаваш,a когато ми е зле,
сякаш спираш и всичко вледеняваш? ...
Дивите цветя 🇧🇬
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
Аз не искам да ставам 🇧🇬
без друго, на небето, без брой са,
искам, в душата, да грее една,
когато тъгувам, да каже, не бой се!
Аз не искам, да ставам луна, ...
Пречистване 🇧🇬
(за да изтръгна твоите пръсти.)
После тялото търках - до рани
(можах ли да изстържа целувките ти?)
И дълго стоях под ледените струи ...
Зона земетръсна 🇧🇬
на Е...
Чакам... Но какво –
сам сега не зная!...
Боже мой, защо ...
Даровете на морето 🇧🇬
На пясъка следите ти остават,
морето цветовете си мени
и думите в любов не остаряват,
и ето че отнаво идваш ти. ...
Лято е... 🇧🇬
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи, ...
Остави ме на мира, мой стих 🇧🇬
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...
Към сбъдване стреми се всеотдайност 🇧🇬
Полетù към своята любима!
Ти бъди самото писъмце -
чувството със обич всепламтима.
И кацнù в най- нежните ръце, ...
Kак? 🇧🇬
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
Там... 🇧🇬
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното... нататък.
Там, може би красиво е, нали, ...
Вече́рни напеви 🇧🇬
Денят – от жегата задъхан
към хоризонта сам запътен...
А Слънцето искри́ прощално
и по небето слиза плавно... ...