Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
Черноризецо - факел на родното слово,
кой нарисува в душата ти днеска, пари?
Кой с тази писменост, дадена ни от Бога,
се подигра?Ш със 6, Ч със 4 смени...
Колко книги преписва с перото? Години! ...
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
Енергията+Решението!
Ето ти формулата..издаваш енерегия позитивна,
но странна, прикрита, или пък тъй агресивна!?
Контакта ти е открит,сърцат, искренно душевен,
А изведнъж, светът между двамата.. "извънземен"!? ...
Възхищавам ти се. О, сърце!
Възхищавам ти се, как силно можеш да
обичаш!
Прекланям се пред твойта доброта и верността, на която се обричаш!
Че веднъж обикнеш ли, за тебе спирка няма! ...
Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,
някъде в Детството, в мойто "Преди".
Бях Аз тогава Косач безвъпросен,
спях на трева и сънувах Звезди.
В този Век-извисен, ужасен, високосен, ...
"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди,
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди,
но тъй и не излъгах самотата.
Не ме поглеждай с поглед притеснен. ...
Два живота
Един е живота на тази земя,
а пилеем дните си ден след ден.
Живей го човече така че да оставиш следа,
бъди различен, борбен, мечтател необикновен. ...
Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
Остани тази нощ и ела там, където те чакам-
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време! ...
Обичай ме по-бурно от морето.
Сънувай ме безпаметно като стихия.
И тайно в нощите ми се промъквай,
във сънищата ми, като магия.
Опивай ме със погледа си алчен, ...
За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна, ...
VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания. ...
Кирил и Методий
Ако сте над нас вий братя Кирил и Методий,
в нашите дни тежки, изпълнени с мъка и тъга.
Да, вашето слово и преди и днес нас води,
но има жалост и мъка понякога в нашите слова. ...
Изгрява слънце и денят отново
пръска с радост празнични лъчи.
Благоомайно българското слово
в поезия и с музика звучи.
Камбаните от всеки храм звънят ...
/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...
Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава, ...