„... и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.“ :
сърцеобря̀зан
колчем е човек пред Бог —
е и помазан
Тополи
Вървя бавно покрай старата река,
към селото на тополите,Тополница.
Усещам мириса на лятото,една мечта,
сега е само пролет, очаквам го с усмивка. ...
Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…
Уж пролет иде, а пък е студено, ...
Аз не съм безгрешна да те съдя
и не съм човек за подражание.
Но отдавна си делим със тебе пътя
и не искам вече да живея в отрицание.
Половин живот затварям си очите, ...
Нося си годините със радост,
те са моя мъдрост и наследство;
те са буйната ми трудна младост,
те са шареното кратко детство.
Те са ножовете във гърба ми ...
Пролетта настъпва, но не иска
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
Бързи копита във утрото сиво
чаткат, прогонвайки злото.
Конски Великден и сплетени гриви -
празник за всички в селото.
Обредни хлябове с кръст и подкова ...
Този свят е с история къса.
Продължи все напред и наслука!
Колко пролетни рокли ще скъсаш?
Ей това днес на мене ми пука!
И дали имаш жълти сандали? ...
Болката, която ме раздира
отвън навътре като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над хаоса, от мойта същност взела.
Завихрям се стихийно и внезапно, ...
Уморих се от този грозен свят.
Уморих се от алчността и фалша.
Уморих се да чакам спасител непознат.
Единственото, което остана да ме крепи, е вяра.
Уморих се да почитам идоли измислени. ...
Една усмивка, а зад нея океан от емоции скрити.
Докосване плахо, което не може да скрие сълзите.
И толкова думи, с които се вричаме в клетви.
И толкова погледи, които разбиват сърцето.
Искрица надежда, и после часове отчаяние. ...
Любов, разпалена от теб в мен бушува
С пламък ярък, буен и неугасим
Който всеки ден сърцето ми изгаря
И разпалва в мене глад неутолим
Глад за повече и повече от тебе ...
Пораснах, колкото сто прашинки прах.
Когато слънцето тихо покълваше.
В началото имах човешкия страх
да останеш сам със себе си и дълго
говорих, но от това спрях да чувам. ...
Достига лятото предела си
на щедрост без задръжки.
Пронизва ни слуха и хорът на цикадите,
полепнали по старите привички.
Преди началото на края се стараят ...
Желание
Той не знаеше, как да задава въпроси,
защо му се случват странни неща?
Да обича до лудост, а за обич да проси,
да се влюбва по светло, а споделя с нощта. ...
Почакай ме, Детство! Не виждаш ли - още съм малка!
Във топлата къща, обгърната в орех огромен,
аз още раста и се уча да пиша с писалка,
във приказки още живея с любими герои.
От слънце родено - във макове, в цветни градини, ...
Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи – ...