Разговор с брат ми – живее в Холандия
за България
коя е нашата, коя е вашата
общ разговор – така въобще
Разбираме – друга е нашата, непозната и няма я в пресата ...
Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...
На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни. ...
Вече, застана ли пред огледало,
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...
На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...
Хората ли? Сган нечистоплътна!
Утайка. Нищо с мания за величие.
Душата ли? Една измислица безплътна.
Любов? Синоним на двуличие!
Сърце? Парче месо превърнато във мит! ...
Разхвърляна, объркана, но търсеща.
Енергия и смях и тишина,
една душа от вятъра понесена,
на смелите криле на младостта.
Музика и смях ехтят в безкрая, ...
При мен дойде необуздан и ничий.
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите. ...
Ето го отново моето момиче,
пак ще го събудя красивото кокиче.
Недей се сърди ти, красавице любима,
защото моето сърце само теб те има.
Исках да ти споделя това, ...
"неясен звук, лек сън, случайна сянка" из "Сън в лятна нощ", Уилям Шекспир
Само приятелите ни ни свързват.
Само отговорникът в библиотеката
знае кои общи книги четем.
Само покана от теб ще приема ...
Тази нощ ми налей чаша със слънце,
а утре с горчива луна.
Сложи джинжифил малко зрънце
и допълни със гореща мечта.
Ослепително бяла покривка сложи ми, ...
История
И стана пет, а теб те няма,
аз не те търся, но сърцето го боли.
Такава любов голяма, бе за мене ти,
но свикнах да бродя, подпрян до черните стени. ...
Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо, ...
Без грях да си роден! Иска ти се, но уви....
От прародители греховни сме си всички, до един!
А, сега човекът устремен, с по-малък грях да бъде удостоен!
Грешници свирепо слепи, искат да те "изядат", че по-грешен бил си ти от тях!
Мерят и пресмятат, а себе си забравят, че и те носят същите грехове. ...
Кътчета красиви има много по света,
а пък всички искат да се върнат у дома.
Отново те да срещнат истинската топлина.
Че България безкрайно превъзхожда ги
по красота, а народът и доказан в безброй битки славни и велики с меч, нрав и чест! ...