На този ден недей да правиш равносметка.
Това са само първи стъпки в младостта,
когато смелост, дързост пълни всяка клетка
и в сърцето се насажда радостта.
Живота е като година с четири сезона. ...
Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш
и тишината спря сърцето да разделя.
На чаша вино спомени прелиствам,
преда на старо щастие последната къделя.
И утре пак, когато стане тъговито, ...
Събудих се с усещане за теб
и погледът ми светло се усмихна.
В стомаха ми запърхаха криле
и мисълта ми в спомени притихна.
По устните си сетих сладостта ...
На приятелката ми, която приемам като
Богоявленско знамение и на всички нейни
подгласнички, родени на 6-ти януари!
Дошла си ти на този грешен свят
като знамение Богоявленско. ...
Благодарение на теб разбрах, че смъртта не идва веднъж в живота.
Разбрах, че смъртта не е толкова красива, колкото описват.
Разбрах, че също имам няколко живота.
Колко можеш да лепиш сърце разбито?
Колко можеш да го виждаш как се чупи? ...
Протегни ръцете си сега и приеми подарък скъп от мен,
моето сърце, любима, аз оставям в твоя плен.
Усещаш ли го, мила, как тупти за теб?
Усещаш ли го как се радва, щом е то във теб?
Подарявам ти го, твое вече е сега, ...
ГОДИНАТА НА МЕТАЛНИЯ ВОЛ
По-хубаво ми би звучало да е бик,
но пък волът всички знаем е работохолик.
Това, че е скопен едва ли му допада,
а и че цял живот е впрегнат, та от умора пада. ...
Коя съм, къде съм, все още се търся...
Откривам се в грозд от дива лоза...
В счупена мида… в пяна от прилив…
В чезнеща в пясък самотна следа…
В скършено цвете все още ухайно… ...
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...
Ех, приятелю, няма забрава,
до гроб се живее с такава любов.
Тлеещ въглен, в горяща жарава,
пронизал сърцето, сякаш е нож.
Нощем свидетел са ми звездите, ...
Каквото сме направили – добре.
Нали ще ни запомнят по делата?
Дори да ти се струва демоде,
доброто не робува на заплата.
Когото сме усмихнали – лети ...
Остави ме, да ме брулят ветровете,
да пронижат всяка мисъл във ума.
Да замръзна, като вледенено цвете,
от което ще остане тишина.
Остави ме, нека бурите ме стигат, ...