Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...
Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...
Моя вярна приятелко Орис,
обузда ли насън греховете?
Всеки страх в мен родéн е от горест,
погалѝ го ти с óбично цвете.
Да не зъзне сърцето изстинало ...
Дантелите сребристите мъглата тихо спусна,
косите й разреса северняк, с немирни длани.
Студът захапал четчица, гримира я, изкусно,
а зимна нощ — посестрима, на бала я покани.
Зад облак сгушен Месецът, сърдито се навъси — ...
И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Трепват бръчици свенливи.
Нашепват устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам. ...
Не ми достига малко, може би,
в сърцето ти зовящо да се сгуша.
Невидима стена ли две съдби,
разделя ги като море от суша?
Ах, любовта ми е море, но то ...
Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...
Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...
Потърси ме там където светлина
се прокрадва сред тъмата непрогледна.
Потърси ме там където топлина,
размразява зимната постилка ледна.
Потърси ме там където има звук ...
Домът
Домът е там където е .....Мама,
създали семейство,те свили гнездо.
Една е майката с обичта си голяма,
заедно с татко отглеждали рожбите с добро. ...
Колко пъти като искаме да бъдеме добри
на наш гръб се трупат бате сума ти злини
Не е лесен пътя да спасим една душа
и е пълен с удоволствия, пътят към гибелта!
Защо ценим живота кат сме близо до смъртта ...
Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...
Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...
Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...
Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.
Във него място няма за злоба и за злост.
Побирайки се в длани, вперило е взор
далеч от рамки и забрани.
Разперило криле, ...
Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...
Когато се събирам в залези,
най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли,
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Ще ме последваш ли в полета на птици ...
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...