Prosa

41,7 el resultado

Мислех,че няма да срещна любовта... 🇧🇬

Поредната скучна сутрин.
Излизам от вкъщи, чудейки се дали този ден ще се отличава по нещо от предишния или този преди него... всичките са еднакви -тъжни, скучни, САМОТНИ.
"Но какво пък толкова? - си казвам наум, - толкова дни съм преживяла, ще изкарам и днес."
Въздъхвам тежко и решавам да не мисля ...
3.4K 5

Коледна разходка 🇧🇬

Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чем ...
1.6K

Приказка за училището 🇧🇬

Днес е 22 август. Снощи моите приятели ми се обадиха по телефона и ме поканиха да отидем заедно да играем на следващия ден.
Сега е 11 часа. Аз съм седнала на стълбите пред училище. Тук се бяхме уговорили да се срещнем. Няма никой. Явно съм дошла първа. Поглеждам наляво после надясно. Още никой не се ...
2.3K 1

За първи път щастлива 🇧🇬

За първи път щастлива
Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...
1.2K 1

Прозрения по пътя 🇧🇬

Стоях на тротоара, очаквайки светофара да превключи и да пресека улицата. Бях много отнесена и с вид, че мисля за нещо много важно, но всъщност се стремях да не чувам мислите си. И тогава се случи, видях зелената светлина, но не помръднах. В онзи момент осъзнах своята самота и усетих силата, с която ...
1K 2

ЦЕЛУВКАТА 🇧🇬

Времето беше спряло.
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. М ...
1.6K 6

Новите ми домашни любимци 🇧🇬

Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.
Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...
1K 1

Черните рози 🇧🇬

Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със ...
1.5K 6

Тя... 🇧🇬

Тя
вървеше в мрачната утрин по мокрите от валящия сняг улици, сгушена в палтото си, потънала в размисли и мечти. Дългото палто, черната шапка и шал имаха за цел не само да я предпазят от обграждащия я студ, но и да я скрият ... да я скрият от останалия свят и цялата мръсотия, с която той заплашваше ...
1.8K 4

Една бяла душа 🇧🇬

Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе ...
1.4K 3

Чернеят чадърите, червенеят чаршафите... 🇧🇬

Чавдар ми се чини да бе честен човек. Често, като че ли чавка му бе изпила акъла, но инак, Чочо си беше читав и чевръст. Като малко чадо, челно се бе чалнал в чекръка на чинка си, беше му изхвръкнала чивията и дълго време червени чакри му се чинеше, че вижда.
С времето обаче Чочо се оправи, спря да ...
1.5K 5

Моите пет минутки свобода 🇧🇬

Небето е сиво, покрито с облаци. Ни един слънчев лъч не може да премине през тази плътна покривка, сякаш скриваща и надеждите на хората заедно със слънчевата светлина. А моята коса е заплетена както винаги по това време – рано сутринта, едва станала и облякла първия пуловер, изпречил се пред очите м ...
1.3K 1

Една от всички в една 🇧🇬

Седем еделвайса викаха скромния човек обратно, а той седеше разперил ръце и погледа му се рееше към напукания таван на старата къща. Хиляди малки прашинки играеха в неговото полезрение, но той не им обръщаше внимание сега. Искаше нея - Различната, с червените (като почти узрели за втори път ягоди) л ...
1.4K 1

Това нашето не е живот!!! 🇧🇬

ТРЯССС!!!! - чу се звук на падащ предмет
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...
1.3K 1 3

Разходка 🇧🇬

Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам ...
1.1K

Една идваща Коледа...един отиващ си живот! 🇧🇬

Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно мяст ...
1.4K 3

Днес отново вали... 🇧🇬

Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички ...
1.5K 3

Боли от самотата 🇧🇬

Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, ч ...
1.6K 1

(18) В очите ти .... 🇧🇬

Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и ...
2.2K 5

Времето 🇧🇬

Помислих си, че с времето всичко ще отмине и спомена дори ще заличи, но сбърках, сега лицето ти ме гледа и мълчи. А с времето любовта ми стана по-голяма и това, че не ме обичаш вече ме раздира и отваря яма. Мислех си, че времето лекува, но не е вярно с времето сърцето боледува. Знаех, че времето отм ...
1.1K

Вечер 🇧🇬

Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят д ...
1K 1

Любов до болка 🇧🇬

Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя. Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя.
Не ми трябваше много и само след 2 секунди отвърнах „Магия”.
Някои ме погледнаха недоумяващо, а други само се усмихнаха.
Първите б ...
1.7K 2

за нея това беше пътя,по който няма да боли... 🇧🇬

стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща ду ...
1.4K 3

Рибарица...мястото на първата среща! 🇧🇬

Спомням си как започна всичко... сякаш беше вчера. А мина толкова време от тогава - почти две години. Още помня онази сутрин... Гласях си багажа, тръпнеща в очакване на нови преживявания. Бях си приготвила онзи, големият сак... винаги съм така като тръгвам на някъде, взимам много неща дори и да отив ...
1.8K 4

Ботушки за дама 🇧🇬

Ботушки за дама
Запрянка Делчева омота дебелия шал около врата си, сложи си новата пухкава шапка, дето си я плете лятоска, провери още веднъж добре ли са скрити парите в чантата, че с тия джебчии знае ли човек и излезе,като ...
1.8K 8

Май всичко имаш, само не мечта 🇧🇬

Май имаш всичко, само не мечта
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
1.6K 13

Нашите котки 🇧🇬

Много хора си взимат котки, защото им носят късмет. Ако това е вярно ние ще имаме много голям късмет. Защото в нашата къща са цели три котки. Първата и най-голяма е Мишо. Малко е нахален, но пък е много умен. Още от малък се научи какво се прави вътре и какво навън. Освен това не е капризен и се хра ...
1.6K 5

отне го 🇧🇬

Смърта се отрази в очите ми. Това смъртта ли беше или сълзите, които напираха да излезнат.
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
1.7K

Животът не е само веселие... 🇧🇬

Спиро живееше в скромна къщица в края на селото, но не можеше да се похвали със скромен и безгрешен живот. На никой не бе казвал, но веднъж не издържа и като оня цар изкопа дупка в дъбовата горичка и произнесе думите, които отдавна го мъчеха: "В главата ми говорят гласове, какво да направя, за да сп ...
1.2K 6

Ледено момиче 🇧🇬

Виждам как я гледаш. Колко прехласнато, с благоговение. Не можеш да се отърсиш дори за миг от мислите за нея... а и да можеше, не би го направил. Взираш се в погледа й. Поглеждаш в душата й. Отваряш чекмеджето с надпис "Сърце" и там виждаш навсвякъде написано твоето име. Поглеждаш в най-малкото и за ...
2K 1 3

НЕДОВЪРШЕНА ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО 🇧🇬

В клоните на една горичка живеела малка птичка. Подскачала безгрижно от клонче на клонче и се радвала на слънцето. Но случайно дочула, че в голямата гора имало и непознато щастие. Тайната му знаели само хората. Част от тях, когато пораснели, винаги носели със себе си вълшебни капки. В мига, когато г ...
1.8K 7

Пътеката 🇧🇬

Той вървеше по пътека осеяна с мъгли. Тишината поглъщаше звука на стъпките му. Пътеката беше безкрайна осеяна тук таме със студено-зелени храсти. Оловно-сиви плочи затискаха небето над него. Той вървеше... Сърцето му биеше монотонно... не чустваше умора а само желание да върви и да се отдалечи от по ...
934

Бастонада 🇧🇬

..болката преминаваше като електричество през всяка клетка на тялото.Умът отказваше да асимилира такова голямо количество болка на куп...в очите пробляснаха милион светкавици и след това се потопиха в червена мъгла.Внезапно конвулсиите прерастнаха в гърч..
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
1.1K

ЗА ТЕБЕ, СИНЕ... 🇧🇬

За тебе, сине...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
2.4K 20

Закъсняла болка 🇧🇬

Навън бе есен. Дъждовни капки се спускаха тихо в нощта. Едно момиче пишеше за свойта песен, наранено от измамите на любовта. В очите мъничка сълза блестеше, а сърчицето крехко потънало бе във тъга. И вятърът все тъй безмилостно свистеше, на фона на жестоката тъма. Момче бе взело детското сърце, огра ...
1.1K 2

Лаконично 🇧🇬

1.5K 17

Млякото кипи... 🇧🇬

-Тате, тате, купи ми бус...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
1.1K 1

На купон 🇧🇬

Пукани ма Борко, мени и жинатъ Стойна у градо на купон. Викам му:
- Брей, Борко, какво йе туй купон? Що ша прайм там?
- Ни са бой, Ваньо, ша са иде и пие саму. Зимай жинатъ и айде на рейса.
Отидох у дома и викам на Стойна:
- ...
1.5K 15

*Тройка* 🇧🇬

...Нещата не са нито добри, нито лоши, но мозъкът ги прави такива...

- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, ...
1.9K 15

Кръв 🇧🇬

Кръв
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
1.7K 8