Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Цял живот или една минута 🇧🇬

- Какви ги приказваш! Не вярвам! Как може ти да си мен самия, но с една минута напред в бъдещето.
- Разбери, въпросите няма да ни спасят, а единствено решителните действия.
- Какви действия, ти си само един глас, който твърди, че ще унищожа света. Но ако наистина ме познаваше, щеше да знаеш, че аз м ...

чезал

Prosa

2007-01-15T14:18:17+02:00 1.4K 5

ЖИВОТ КАТО НА КИНО 🇧🇬

ЖИВОТ КАТО НА КИНО - ФЕЙЛЕТОНЧЕ
Най-напред да уточня - не пия! И въпреки това животът ми е като на кино. Всяка холивудска звезда би ми завидяла на динамичния, изпълнен с толкова превъплъщения живот.
Сутрин - изобилие от роли. Изпълнявам блестящо Пепеляшка, робинята Изаура, огнената Грейс, абе, какво ...

svetlanal

Prosa

2007-01-15T13:07:14+02:00 1.9K 25

Приказка за пеперудата 🇧🇬

Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти стор ...

laVerde

Prosa

2007-01-14T05:38:11+02:00 3.7K 11

Лин и тайната на секрамента 2глава 🇧🇬

ГЛАВА 2
Вглеждах се в отражението си и размишлявах. Нима през цялото време не усещах, че съм... елф? Постоянно си мислих, че от дрехите ми струи някаква магия. Всичко беше изработено, толкова прецизно. Толкова фино и елегантно. Пасваха ми идеално.
Може би от въодушевление или от нещо друго, но си сп ...

Mystic_Girl

Prosa

2007-01-12T20:39:12+02:00 1.4K 5

Лин и тайната на секрамента 🇧🇬

ГЛАВА 1
Колко време беше минало – час, може би два, а дали не беше изминал цял ден или дори седмица. Нямах представа. Усещах само, че лежа по гръб, а главата ме болеше ужасно. Не знаех колко време съм била в безсъзнание и едва ли някога щях да узная.
Премигнах няколко пъти с очи, но всичко ми беше з ...

Mystic_Girl

Prosa

2007-01-12T20:12:58+02:00 1.4K 2

коледен дар 🇧🇬

Едно скромно семейство, което едва преживява с малкото пари, които получава, се чуди как да изкара и тази Коледа. Но болката им не е тази, тях ги боли, че няма кой да тича около тях. Няма на кой да дадат обичта си, която събираха толкова много години. И тази Коледа за тях щеше да бъде както всички д ...

$angel_and_devil{F} (Бени)$

angel_and_devil{F}

Prosa

2007-01-12T19:41:13+02:00 1.8K 3

Завърнах се... 🇧🇬

Ето, че отново се връщам. Малко помъдряла, леко променена... но все същата. Нищо, че вече и блог си направих, където да си пиша глупостите. Пак имам нужда от това място тук, дълбоко в сърцето ми, едно единствено, недостъпно. Моята крепост, моят личен свят на мечти и разочарования, където съм сама и ...

Siforest

Prosa

2007-01-12T18:44:00+02:00 1.7K 3

Влюбих се!!! 🇧🇬

Влюбих се!!!
Влюбих се така, че сега не зная къде се намирам... Не зная какво се случва... И, да ти призная ли?!Така е по-сладко. Влюбих се...
Обичам, когато стоя до теб, сякаш с теб времето лети... И всичко е по-прекрасно. Ти... ти успя да ме накараш да гледам на живота
по-истински. Сякаш до момент ...

Adelinka

Prosa

2007-01-12T10:13:34+02:00 8K 1 12

Роден отново 🇧🇬

Роден отново
Вера Хинчева
Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмислието на живота и неговият логичен, мъч ...

Mystique

Prosa

2007-01-12T09:30:05+02:00 998

Сделката(4 глава) 🇧🇬

Сделката
И ето все пак пред него беше застанал един огромен орк. Дали пътуването във времето не му се беше отразило зле на психиката…
- Дано не ме нападне… - каза по-скоро на себе си, отколкото на чудовището пред него.
След като чу тези думи, Крас реши, че не би трябвало да го е страх от човека пред ...

_Hellscream_

Prosa

2007-01-11T13:02:19+02:00 1.5K 4

Сълзата на Иссар 🇧🇬

...Това е само първата частица
от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
Подарък за всички поклонници на Толкин
и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
магията и вярващи все още в нея. ...

Sirius

Prosa

2007-01-10T14:11:33+02:00 1.2K 2

Разходката(3 глава) 🇧🇬

Разходката
Беше тъмно. Крас бродеше сам из прашните пътеки, мислейки за своята принцеса. Представяше си, че тя е пред него. Лицето и беше толкова близо, че сякаш само да протегне ръце и щеше да я докосне. Но защо мислеше за нея?! Той е чудовище и не би трябвало да изпитва чувства, а ето, че само мис ...

_Hellscream_

Prosa

2007-01-10T00:11:45+02:00 1.3K

"Червения Дракон"(2-глава) 🇧🇬

“Red Dragon”
Ронин обичаше да е с нея. Те бродеха прегърнати из Тропическа джунгла. Говореха си за миналото, за първата им( и последна) среща. Тъкмо стигнаха до момента, където Ронин се качваше на автобуса, когато изведнъж Верееса започна да се отдалечава носена от вятъра, сякаш беше сянка. Едва тог ...

_Hellscream_

Prosa

2007-01-10T00:10:02+02:00 1.5K

ПУСТИНЯТА(1глава) 🇧🇬

ПУСТИНЯТА
Отвори очи,светлината го заслепи и той примигна някоилко пъти докато свикне с нея.Стана и тръгна по горещия пясък,изгарящ босите му ходила.Една мисъл мъчително си проби път към мозъка му - той незнаеше кой е,не помнеше нищо!Продължи да крачи опитвайки се да си припомни миналото си.След мин ...

_Hellscream_

Prosa

2007-01-10T00:09:45+02:00 1.7K 1

Пръстена на Фродо 🇧🇬

Нямаше много време, разполагаше с не повече от 15 мин. За да успее да стигне от кв. Западен Парк до НДК. Където се провеждаше концерта на Диди Иванова, абсолютна звезда в момента, единствената, която можеше да си позволи самостоятелен концерт в България. Това, заради което бързаше толкова не беше пр ...

Григор

Prosa

2007-01-09T01:34:56+02:00 1.3K 1

по пътеките на добитъка и хората... 🇧🇬

Зима ли е?
Едва ли!
С това напичащо Слънце, овошките се излъгаха и пуснаха нови филизи, разлистиха се, а някои дори цъфнаха...
Зимата ще дойде... на пролет!
Отправям се с бодра крачка към склоновете на Средна Гора. ...

atanas_dvk

Prosa

2007-01-08T14:19:27+02:00 1K 3

ХВЪРЧИЛА...(2) 🇧🇬

ХВЪРЧИЛА ...(2)
(продължение на първата приказка за възрастни ... и край)))
…Вратите се отвориха със скърцане. Като стискаше здраво желязното перило на стъпалата тя бавно и внимателно, придържайки дългия си шлифер, сложи крак на асфалта. Пусна перилото едва след като се увери, че е стъпила здраво на ...

Samodiva

Prosa

2007-01-08T14:15:16+02:00 1.2K 8

* * * 🇧🇬

Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и де ...

Heaven_in_Hell

Prosa

2007-01-08T00:50:31+02:00 1.3K 2

Зората 🇧🇬

Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
...

Heaven_in_Hell

Prosa

2007-01-08T00:42:37+02:00 1.5K 2

Град на греха 🇧🇬

Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...

Heaven_in_Hell

Prosa

2007-01-08T00:37:30+02:00 1.6K 3

Музиката 🇧🇬

Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музика ...

alina

Prosa

2007-01-08T00:02:32+02:00 1.4K 1

***** 🇧🇬

Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...

ellanor

Prosa

2007-01-07T14:24:42+02:00 1.4K 2

Микроби 🇧🇬

Ако отворите един тълковен речник или енциклопедия срещу думата микроб най-вероятно ще откриете, че
“микроб” означава “миниатюрна форма на живот, микроорганизъм”. Човешкото тяло е дом на хиляди микроби. Те живеят по кожата ни, в устата ни, в цялата ни храносмилателна система.
Според учените в човешк ...

Димо

Prosa

2007-01-06T21:05:03+02:00 2.3K 5

Дъмбо Флеша 🇧🇬

Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устрое ...

Димо

Prosa

2007-01-06T20:59:27+02:00 1.8K 4

Мъгла 🇧🇬

Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
С ...

Димо

Prosa

2007-01-06T20:56:35+02:00 1.4K 4

Бай Петковата круша 🇧🇬

В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...

Сашко

Prosa

2007-01-06T18:00:00+02:00 1.1K 8

ОТМИНАВАМЕ 🇧🇬

Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...

sublime

Prosa

2007-01-06T17:52:50+02:00 1.4K

Пътуване 🇧🇬

Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...

кмето

Prosa

2007-01-06T17:51:05+02:00 1K 4

Последните дни на септември 🇧🇬

Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...

кмето

Prosa

2007-01-06T17:33:49+02:00 1K 2

Надеждата 🇧🇬

Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...

chikita

Prosa

2007-01-06T16:14:30+02:00 1K

Сълза... 🇧🇬

тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...

vesyy

Prosa

2007-01-06T16:01:03+02:00 1.4K

Острова на прогнилите души 🇧🇬

Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...

Chimbawamba

Prosa

2007-01-06T15:48:59+02:00 1.4K

Съществото 🇧🇬

- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...

eX_girl

Prosa

2007-01-06T01:16:15+02:00 1.1K 2

Куклата 🇧🇬

Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...

SnowTiger

Prosa

2007-01-06T00:57:21+02:00 1.1K

Пансион 🇧🇬

Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...

чезал

Prosa

2007-01-06T00:52:45+02:00 1.1K 1

Цикъл от разкази " Сън" 🇧🇬

ИЗНЕВЯРАТА
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...

Slaveya

Prosa

2007-01-04T21:30:21+02:00 1.3K 7

От всичко, от всеки 🇧🇬

От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...

Dreeam

Prosa

2007-01-03T13:37:58+02:00 1.3K 1

между лубовта и страстта 🇧🇬

Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...

darata

Prosa

2007-01-03T01:12:54+02:00 2.2K 1

Малкия финал 🇧🇬

Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...

кмето

Prosa

2007-01-03T00:58:05+02:00 1.2K 3

ХВЪРЧИЛА 🇧🇬

Х В Ъ Р Ч И Л А ... (1)
(приказка за възрастни )
1.
Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
- Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...

Samodiva

Prosa

2007-01-02T01:01:42+02:00 1.5K 8