Затърколиха се годините по хребета на времето- усилни и трудни, напоени с неволи и изпитания.
Кога Стоянчо стана на пет, на бял свят се появи Братан. Детето се роди по- рано от очакваното и сякаш трудно поемаше глътките на живота. Още от пеленаче започна да повръща майчиното си мляко, да се дави и о ...
Един премиер, който тръбеше навсякъде, че е дошъл, за да постигне нулева корупция, днес стигна дотам, че единствената му надежда да оцелее политически е в корупцията - да си купи 6-7 души, че без тях е заникъде. Това се нарича пълно нравствено фиаско. Но лично мен той вече с нищо не може да ме учуди.
Писателят пише творби, човекът, който обича литературата ги чете, а този който не може и двете, дава оценки за тях.
-----------------------
Защо лъвът не се страхува от хиени? Просто, защото е лъв, а те са хиени.
-----------------------
Един щъркел постоянно ловял една и съща жаба в блатото и тя изл ...
Срещнах те. Бях слаба и глупава. Добра и наивна.
Вървях ръка с теб и разбрах как от мойта доброта, мога лесно да бъда измамена.
Измамена от моето семейство, а също и от самият теб.
Колко жестоко боли и кърви тази мисъл, течаща бавно като последна капка кръв от мойта душа.
Минаха се дни и разбрах, че ...
Водите на бялото езеро се оглеждаха в небето. Птиците наоколо си чуруликаха безгрижни песни. Всичко разцъфваше. Всяка тревичка наоколо ухаеше на живот. Водата беше кристално чиста. Малки рибки плуваха в нея. Песъчинките полепваха по голото тяло на момичето, което изглежда чакаше някого. Бедрата й се ...
/лични бележки/
Станах свидетел на банална случка пред лекарски кабинет. И я разказах – без особени емоции.
Основният проблем, който ме заинтригува – уважение и привилегии свързани ли са?
Защото маса хора наоколо ми заслужават и получават уважение. Просто уважение – поздрав, споменаване, топъл отзив ...
Бородино.
Буджак тонет в холодном ситнике, стонет уходящая осень. От мутного Дуная - до Аккермана, с оголенных верб Прута - и до самого Чёрного моря стоит сплошная морось, всю южную Бессарабию охватили окладные дожди. Падает с заволоченного серого неба мелкие шуршащие капельки воды, однообразно шумя ...
/История от далечната Римска империя/
Излезе рано от Паладиума, където беше наел стаичка. Рано-рано, но клиентите са готови, време е за жътва, защо да губи време? Днес очакваше поне двадесетина клиенти – обол по обол, сестерция по сестерция и в кесийката щеше да задрънчи ползата от знанията и умения ...
Глава 53. Отголоски подобия.
Неведомо, какие соображения следует носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, в которых пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период пёстрой мозаики закончился. Эти лепщики так подробно рассказывают о делах всего мира, что и не узнаешь, почему им пона ...
Този тип ми се наби в очи още на десетата минута. Когато някой, събувайки си обувките, се навежда, за да ги изравни под прав ъгъл с борда, не му е чиста работата. Малко след това го наблюдавах как за трети път връзва и развързва някакъв възел, защото нещо не му харесваше явно, та окончателно ми стан ...
Кога ще се оправим ли?
Когато хората започнат да осъзнават разликата между родина, страна и държава.
И когато властимащите се научат да правят разлика между обществените средства и личния джоб…
хххх
- Бре, пък много си умен, бе… И брада пуснал… ...
Отивам на преглед. Имам си ред – звънвам, вземам час, пристигам пред кабинета малко преди приема.
Затова са тия предварително взети часове – да се спестят тълпи и чакания.
Което нашенецът не признава. Според него, опашката е необходимост и благо. Къде другаде ще обсъди болежките, илачите, ще разкаже ...
За първи път се усмихвах на гроба ѝ. Запалих свещ и отново бях в щастливите спомени. Подухна ветрец и пламъкът угасна. Започнах да ровя в джобовете си за запалката.
- Виждаш ли, колко малко трябва, за да угасне пламъкът?
Стреснах се. Зад гърба ми отново беше той. Слабичкият, почти прозрачен Никой. Т ...
Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че ...
– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...
Сив свят. Сива атмосфера. Сива земя. Сиви същества…
Унифицирани. Еднакви в незабележимостта и некадърността си.
Слели се с природата, невидима част от сиво-зеленикаквото блато…
Но всеки свят – дори този на нищожествата, има своя йерархия. Разделение на хищници и тревопасни. На жертви и палачи. На до ...
Агент 007 се бе настанил удобно в софийско заведение. След срещата с президента на тази страна имаше нужда от едно питие. Докато чакаше уискито си, реши да запали една пура от кутията, която бе получил като знак на внимание, заедно с бутилка ром. Ром, по дяволите... дано пурите поне струват нещо.
Бо ...
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпрос. Цялото ѝ същество беше окуцяло през годините – от десния крак, та чак до вярата и надеждите. Автомобилна катастрофа я беше оставила без семейство, но със затруднение, което винаги да ѝ напомня за ...
Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...
Битките на силните хора не са придружени от звуци на хладен метал.
Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.
Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,
с отреденото, с невъзможното.
Тези битки винаги са твърде лични. ...
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ
Роден съм край София. По точно в село Владая, където беше кариерата в която се родих. Много хора мислят, че съм гранитено кубче, но бъркат. С гранитовците сме роднини, но ние сме друг род. Нашият род е Базалтът, роден при втвърдяването на вулканичната лава, която представл ...
Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...
ПОКРОВИТЕЛ.
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си, че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година. Стойката на тялото му беше с наведена глава и рамене към ...
Седя си вкъщи, ама съм разгонен до пръсване. Пускам телевизора и опааа... За 2135 път "Спасители на плажа". Една спасителка бяга на забавен каданс и виждам, как гърдите и танцуват нагоре, надолуууу и едни банскиии... Загасям веднага телевизора. Вземам лаптопа и отварям литературен сайт, за да ми мин ...
Селската школа градската магистратура и ситуацията
🇧🇬
Да съм бил, да съм бил… Най-много на пет години. Едно лято се оказа, че трябвало
да ме изпратят на село сам. Нашите явно са си били наумили да припечелят някой лев по курортите. Старците бяха притеснени. Все пак самостоятелно тримесечно присъствие на чуждо място далеч от родителите, на толкова малко ...
Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала ...
- Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.
После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е с ...
Даскал съм в едно малко градче. Колегата по Философия си взе три дена и директорката ме помоли да го замествам. Колко му е да науча пет урока. Два за преподаване и три за преговор. Не изпитвах. В предвиденото за това време и в трите класа просто си поговорихме. Ей така на житейско философски теми. О ...
Вече видяхме как САРМАТ прелетя с огромна скорост от Москва до Канада и уцели невинен ексканадски поданик, пилотирана вещо от пеещ Дарт Вейдър, свалил най-накрая своята черна каска и домино, под които лъщи петолъчката на Кремъл. Вечният фантомас! А едно могъщо човече, претендиращо да носи името Петъ ...
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си,че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година. Стойката на тялото му беше с наведена глава и рамене към земята, сякаш ...
Уж е пролет, а е августовска жега. Въздухът трепти по асфалта. Седя под чадъра на една сладкарница и пиша писмо. Трудно виждам екрана на телефона, защото блести от силното слънце. Преди малко тя си тръгна и на масата остана не допитата чаша със сок.
"Моят Рай е ад за други, дори и за теб. Трудно ще ...
(Има и друго, освен тези нощи)
Жената до мен се върти неспокойно на седалката, проверява колана си няколко пъти, прибира масичката пред себе си, намества чантата под краката си, после отново проверява колана. Погледът ѝ шари между стюардесата и мъжа на съседната седалка. Той държи малко момиченце, н ...
Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар ...
Виждали ли сте петел с внезапно отсечена глава?
Той не умира изведнъж, а стремглаво започва да тича,
без да си даде сметка, че вече не е на този свят.
Нещо подобно се случи вчера в нашия политически живот.
А гледката на подобен петел може да отзове дори мастити посланици. ...
Със синовете му растяха двата бора в двора на хаджи Станко.
Щом една ранна пролет се родиха близнаците Христо и Драган, старият чорбаджия Въло Чемшира впрегна воловете и призори пое към града. Придошла бе реката досами селото, каруцата почти затъна в тинята, но старецът не се отказа. Върна се от паз ...