Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 8.2
🇧🇬
- Добре, че аз знам. Идиот такъв! А какво щеше да правиш, ако не бях дошла?! – казах аз и отново му шибнах един зад врата. Той си затрая.
- Какво да правя? – явно беше приел факта, че е сгазил лука и сега се държеше като дете, което е хванато да прави беля.
Край с нахакания тийнейджър. Точка за мен. ...
Седнаха двамата край запазената им маса. Единият потри ръце и рече:
- Цяла нощ съм работил, огладнях. Ти какво ще искаш?
- Така – каза другият на навелия се келнер – За мен едно кафе – безкофеиново. И кофлички с постен пълнеж. Масло с ниска масленост. И диетична напитка някаква...
Другият чак подско ...
Докато опитвах да стана и да си обуя нещо, спомените бавно започваха да се връщат… След студения душ, Памела влезе още няколко пъти при мен в опит да ме убеди да си легна в леглото, докато аз упорствах че мястото ми е на пода в банята. После имах бяло петно, и проблясък как някакви хора ме носят пре ...
Има едно село, където хората са задружни, услужливи, трудолюбиви, чисти. В това село всеки проблем се решава бързо. То не търпи змии в къщите и в пазвите, таралежи в гащите, лисици със съмнително поведение и прочие. Дори, за да реши някои проблеми, кани въоръжени въстаници назаем от близкото голямо ...
Вървеше момичето с боси крака и уморена душа. Слънцето грееше толкова силно. Сякаш никога не е греело. И точно сега! Когато нея я болеше най-много! Да му се невиди! Продължи да върви тя.
В главата и се въртеше един въпрос: ,,Кой какво ми открадна?”. Може би болката ми открадна щастието, животът ми о ...
Вълните се разбиваха в тетраподите на вълнолома и пяната им ги покриваше. Бетонните съоръжения, защитаващи пристанището от поривите на прибоя, блестяха от оловната светлина на луната надвиснала над бурното море. Беше се скрил на относителен завет под терасата на стълбите, отвеждащи към моста свързва ...
Събрала се една типично мъжка компания, ударили по някоя ракия и както обикновено, темата се завъртяла около жените...
- Колко жени са видяли моите очи - въздъхнал дълбокомислено Воайорът.
- А на мене колко са ми минали през ръцете - мазно се усмихнал Онанистът.
- На мене пък нито една не може да от ...
Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ...
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
ЧАСТ 3
И така с помощта на записа, възстановявайки спомена за всичките си тези странности се усмихвам, сещайки се и за нещо друго. Че колкото и невероятно да ми звучеше след известно време у самия мен се появ ...
Как може да имаш богата душевност
след като всеки божи ден се фукаш наляво-надясно с нея?
Как може да имаш богата душевност
след като се преструваш на сляп за чуждата такава?
Как може да имаш богата душевност ...
Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...
Пипе восемнадцать лет исполнилось, когда все восемь классов с повтором отходил. Поздно школу закончил потому что, лучшее занятие не учёба в школе, а футбол и дрессировка любимой овчарки. Военкомат, в виде исключения, его пограничником назначил служить, послали в Советскую тёплую Азию горные границы ...
Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ...
С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...
Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестн ...
По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна ...
Слънцето се събуди рано. Валеше първият пролетен дъжд и затова на небето разцъфна дъга. Кокичетата се усмихнаха, а новодошлите лястовички затанцуваха около локвите.
Врабчето Сивушко се показа от гнездото и поизтупа пухкавото си елече. Още сънено, то вече усещаше силен глад - коремчето му беше празно ...
,,Гад,, е дума от свещения език на древните българи Бхаджа. От ,,гад,, произлиза думата гадина – животно.
В нашия древен календар, Юпитеровата орбита е била важна мяра. Нейната продължителност е приблизително равна на дванадесет земни години. За да се измерва Юпитеровата орбита със земните години, з ...
Пешо продава надежда. Не своята Надежда. Нея никога не би продал. Защото вече никой не я ще. Би я подарил, би доплатил, обаче… Няма мющерии. То и преди нямаше. Само един Пешо се излъга и… Сега е готов за Рая. Светец – кожа и кости, уморен, примирен, смирен. Обаче, не я щат неговата Надежда и туй-то… ...
Обичам да ѝ отварям вратата ! Обичам да ѝ помагам с обуването на обувките ! Обичам да ѝ отдръпна стола, да седне в ресторанта ! Обичам да ѝ държа палтото ...обичам да я карам да се чувства специална ...обичам да съм мил,нежен,учтив и джентълмен към нея ...заради нея аз ставам по -добър човек :) Но, ...
Някога, много отдавна, точно на края на света живяло едно куче. Там където свършвала сушата и започвал океанът, то си направило колибка от нещата, които океанът връщал отново на земните обитатели. Дървени летви, стари керемиди, ламарини... Най - отгоре на колибката, кучето поставило еленовите рога, ...
Древните гърци открили съвършените числа. За тях това били онези цели положителни числа по-големи от 1, които са сбор на всички свои делители (като числото 1 също се приема за делител). Най-малкото такова число е 6, защото
6 = 1 + 2 + 3,
а числата 1, 2 и 3 са всички делители на 6. Вероятно по пътя н ...
Предполагам и вие като мен сте изпитали този феномен - в момента в който вземеш съзнателно решение да влезеш в нова връзка, непременно се появяват кандидати, които да те разколебават, предлагайки какво ли не. Както до вчера любовния ти живот е бил в застой, не щеш ли изведнъж се вият километрични оп ...
Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Пи ...
- Честно да ти кажа, хубава ми е женичката и си е романтична... например, случвало се е... спрем на някой бряг... аз да половя риба или само да разгледаме... а тя се захласне с ръце на кръста, гледа водите напред, вдигне очи и към дърветата настрани, гледа, гледа, нищо не казва, пък въздъхне една та ...
Те не знаят как да лъжат ...
Те избягват да стоят до вас, за да не се изкушат да ви съчувстват и да разнасят погледи
по лицето ви, като избягват да се влюбят в свежата му гладкост днес, но няма да се мине без утре да се нахилят между гънките на жестоките ви бръчки.
Те не знаят как да лъжат ...
Те ви ...
Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща:
Вселената, човека и обществото.
Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед,
а общият мироглед е най-важният цивилизационен
и обединителен компонент за всяко общество. ...
Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ...
Седях и се давех в очите му. В двата сини водовъртежа, които малко по малко ме засмукваха и не ми оставяха друг избор освен да потъна. Губех се и пак се намирах. Огънят, който опустошаваше всичко в мен бе едва достатъчен, за да го стопли. Която и да беше тази, заради която е горял, беше взела безгри ...
ГЛАВА ТРЕТА.КАК ДА НЕ СТАНЕШ ГЛУПАК
Наближаваше времето и мястото на следващото изпитание,за което никой не знаеше нищо. Докато вървяха по пътеката, която водеше за Долната земя, минаваха край много ханчета, но не смееха да се спрат никъде, нито да поръчат каквато и да е било храна . Питаха се какво ...
Мило вестниче, искам да ти разкажа моята история:
Преди три месеца бях на кратка среща с една приятелка на чаша кафе. Обсъждахме мъже. След продължително мислене от моя страна, което траеше точно две минути и три секунди, аз стигнах до заключението, че трябва да променя съпруга си. С него сме си раз ...
Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание ...
Юристът от Тулуза - Пиер дьо Ферма (1607-1665), който изпращал без угризения хора на ешафода за не чак дотам големи провинения, имал своя тайна страст - откриването на странни числови свойства. Той забелязал, че ако бъде взето произволно цяло положително число a и повдигнато на степен p (където р е ...
Блестящите и ярки чорапогащи притискаха и очертаваха красивите бедра и ханш, натоварени със сексуална конотация, голям принос към изисканата вечерна рокля, избрана за случая. От ръба на диамантените обеци до дъното на тънките токчета всичко беше просто... шикозно и обгръщащо чувствено. Очите, изгаря ...
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си ...
Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...
‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...
Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...
Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много. ...