Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Да хванеш "Сега-то" за опашката. 🇧🇬

Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...

robertratman

Prosa

2019-01-19T04:51:56+02:00 2.2K 1 4

Рецепта за затваряне на рана - част първа 🇧🇬

Някога съществуваше една земя наречена Елеха. Красива и вълшебна по своему далечна земя. В нея живееше магията. Недалеч от река Менай, която разделяше земята на две половини, в най-южната й част беше сгушено едно малко селце наречено Дейри. Хората му се радваха на мира и хармонията. Там всички бяха ...

Nevium

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2019-01-18T19:30:51+02:00 783 1

Добрият човек на пазар 🇧🇬

Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...

Qndov

Prosa » Relatos

2019-01-18T18:27:11+02:00 864 1 1

*** 🇧🇬

За да разберете, че вали, трябва да се намокрите. Всичко друго е прогноза за времето.

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-01-18T14:00:37+02:00 526

Скъсаният косъм - 10. 🇧🇬

10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2019-01-18T09:54:42+02:00 910 3 8

Видението 🇧🇬

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...

fantboy94

Prosa » Relatos

2019-01-18T04:41:25+02:00 1.3K

Мигновено ухание 🇧🇬

Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2019-01-18T04:32:58+02:00 629

По пътя 🇧🇬

Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...

Хелена.1

Prosa » Relatos

2019-01-18T04:28:59+02:00 818 1

Небитие 🇧🇬

Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...

alleXander

Prosa » Otros

2019-01-18T04:21:38+02:00 831 1 1

Прозрение (28) 🇧🇬

1. Копнежът по недостижимото ражда шедьоври.
2. Простота във всичко, това е съвършенството.
3. Ако следваш мечтите си, няма от какво да се боиш.
4. От взиране в детайлите изпускаш цялостната картина.
5. Ако си в хармония със себе си, и природата ще е в съзвучие с теб.

СветланТонев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-01-18T04:12:42+02:00 758 12

Истории и още нещо .... 🇧🇬

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

БялатаРозa

Prosa

2019-01-18T04:11:50+02:00 1.5K 1 2

Демон в мъглата 🇧🇬

Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ...

самотния-вълк

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2019-01-18T04:09:23+02:00 1.7K 2 11

Истории и още нещо .... 🇧🇬

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

БялатаРозa

Prosa

2019-01-18T03:47:05+02:00 949 1

Пеперудата на нощта 🇧🇬

От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...

vega666

Prosa » Relatos

2019-01-18T00:22:14+02:00 1.5K 15 11

Бисери от банковите салони - 10 🇧🇬

В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ...

xubavka

Prosa » De humor

2019-01-17T17:37:59+02:00 1.6K 3 8

Един необикновен ден 🇧🇬

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...

lorkata

Prosa

2019-01-17T17:36:59+02:00 1.1K 1 3

пътят 🇧🇬

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...

SimonaStefanova

Prosa » Relatos

2019-01-17T17:34:08+02:00 1.4K 3

Чувствомислия 🇧🇬

Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...

desitata

Prosa » Otros

2019-01-17T11:34:19+02:00 1.1K 1

Спомен за бъдещето. 🇧🇬

Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...

Бора-Бора

Prosa » Relatos

2019-01-17T11:33:02+02:00 917 1

Причини 3 Кръвнина 🇧🇬

Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ...

Plevel

Prosa

2019-01-17T11:31:09+02:00 734 7 12

Родопският параклис Част 2 🇧🇬

Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...

GearGhost

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2019-01-17T11:30:52+02:00 2.3K 1 1

Стойности 🇧🇬

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

DimitarGeorgiev.2

Prosa » Relatos

2019-01-17T11:30:12+02:00 1.6K 3 3

Есен, 2018 🇧🇬

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

Мимски

Prosa

2019-01-17T11:29:35+02:00 545 1

Приказка 🇧🇬

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

BORGstory

Prosa » Ciencia ficción y fantasía, De humor

2019-01-17T11:29:19+02:00 1.7K 3

Живот за губене 🇧🇬

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...

Madeleine

Prosa » Relatos

2019-01-17T11:28:35+02:00 2K 2 7

Скъсаният косъм - 9. 🇧🇬

9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2019-01-17T09:25:33+02:00 954 1 6

Трудният път 🇧🇬

Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...

Morgiana

Prosa » Relatos

2019-01-16T20:25:35+02:00 1.7K 2 5

Мъст 🇧🇬

Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ...

Heel

Prosa » Relatos

2019-01-16T20:23:19+02:00 1.1K 12

Душевните терзания на Мария 🇧🇬

Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...

ГалинаПавлова

Prosa » Cartas

2019-01-16T13:36:09+02:00 1.5K 5 12

Защото познавах книжен ангел 🇧🇬

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...

Хамартия

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

2019-01-16T13:26:09+02:00 1K 1

Метеоритен дъжд 🇧🇬

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...

BorqnaTuceva

Prosa

2019-01-16T13:25:29+02:00 1.2K 1

Тръпката 🇧🇬

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята м ...

svetlitschka

Prosa

2019-01-16T13:24:42+02:00 1.7K 4 16

Фрагменти от сегашното минало 🇧🇬

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...

Аnna

Prosa » Otros

2019-01-16T13:24:20+02:00 854 2

*** 🇧🇬

Ако случайно ви е паднало кръвното налягане,спокойно изчакайте съпругата ви да се прибере вкъщи. Тя много бързо,ще го нормализира.

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2019-01-16T13:19:37+02:00 681 1

Тъмната страна 🇧🇬

Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...

АлександринаМорунова

Prosa » Otros

2019-01-16T13:19:16+02:00 1.8K 2

Курган поле 🇷🇺

КУРГАНПОЛЕ.
Бригадир строительной бригады Димов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить летний загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курганполя сделали геодезическую разбивку. Димов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. ...

Бетон

Prosa » Relatos

2019-01-16T12:49:17+02:00 2K 1

Доктор Вреден - глава 19 🇧🇬

Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas

2019-01-16T12:46:20+02:00 1.3K 3 10

Двадесет и четири 🇧🇬

6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ...

superelche

Prosa » De humor

2019-01-16T12:29:35+02:00 1.1K 1

Пътеводител на галактическия екскурзовод 🇧🇬

ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ...

Нинети

Prosa

2019-01-16T12:12:58+02:00 1.5K 1 3

Скъсаният косъм - 8. 🇧🇬

8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2019-01-16T09:26:12+02:00 1.2K 1 6