Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Загуба 🇧🇬

Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една о ...

niatko

Prosa » Relatos

2014-10-08T23:20:32+03:00 777

Животът пред теб - 2 🇧🇬

Чувал съм, че сърната плачела преди да умре, обаче аз познавах едно куче, което ги пазеше от бракониерите. Но един ден се случи така, че той не се върна - бяха го разстреляли и много сърни заплакаха за него в ония дни!

SouLmaTe

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-10-08T23:19:29+03:00 686

Черна принцеса 🇧🇬

Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя ...

dust-in-the-win

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-10-08T23:02:54+03:00 763

Четири стени и някакъв шанс 🇧🇬

Жената се спря пред стъклото. Мъжете отвътре не ù обърнаха внимание, вторачени във фишовете си. Трябваше да завърши Голямата игра. Дарена не бе забравила обявата, надраскана върху картон, закрепен на дъската в супермаркета:
Т Ъ Р С Я Ж Е Н А
Да пере и готви.
Може и грозна.
Да не залага!!! ...

Bardejov

Prosa » Relatos

2014-10-08T16:38:41+03:00 1.1K 3

Няма лабаво 🇧🇬

НЯМА ЛАБАВО
- От 45-та, като са ни стиснали за гушата тия комуняги, стискат, стискат и кой не устиска на туй стискане, или бяга надалеч, или рипа през балкона си – рече бай Симо Политиката и поясни: - „Комунист” и „комуняга” не едно и също нещо, щото комунистите са паднали в кърви, а комунягите са с ...

lordly

Prosa » De humor

2014-10-07T23:45:53+03:00 1.2K

Поетът и Ани 🇧🇬

През gелничниmе gни изnълнена с глъчка, а nрез nочивниmе с гробна mишина, новаmа сграgа на часmноmо училище nривличаше вниманиеmо на всеки и враmиmе се оmваряха nреg множесmво изnлашени gеmски очички всяка гоgина. Оm нея винаги излизаха ученици със свеmнали лица на оmличници. Но малко бяха mези среg ...

Dufy12

Prosa » Relatos

2014-10-07T23:42:22+03:00 985

В сърцето на пътя 🇧🇬

Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази
безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"
сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от
безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число ...

ledohod

Prosa » Relatos

2014-10-07T23:39:17+03:00 1.3K 2

3:00a.m. 🇧🇬

3:00a.m.
Тялото й реагираше, отговаряше, въпреки че умът й крещеше „НЕ!“...
Няколко бързи почуквания по вратата я събудиха. Тя претича по плочките с босите си крака и отвори:
- Кристиян?- прошепна учудено като видя кой стои пред нея.
Той беше неподвижен, не каза и думичка, просто се взираше в очите ...

crystalclear

Prosa » Erótica

2014-10-07T23:31:45+03:00 1.7K 1

Из "Светулка за двама" - редактирано 🇧🇬

Светла огледа малката зала и остана доволна от резултата. Струваше си тичането. Първото, което направи още в таксито, бе да се обади на цветарския магазин, откъдето обикновено поръчваха цветята, и като разбра с какво разполагат, поръча кошница с бели лилиуми, кремави рози и зелена декорация.
След то ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

2014-10-07T23:13:50+03:00 1.2K 2

Съвършенството се крие в капчица живот 🇧🇬

Една сутрин се събудих... станах рано... и мисълта, че пред мен е още един нов ден... нов шанс... ме накара да се усмихна...! ... Някои не могат да видят изгрева... но аз мога и тази мисъл ме накара да попивам всеки слънчев лъч и да се насладя на гледката, по-красива от всякога... Всеки ден бързам, ...

vylkova-zornitsa

Prosa » Otros

2014-10-07T22:58:24+03:00 729 1

Вярвате или не...10 🇧🇬

Вярвате или не...10
В Горни Лом
пореден гръм
събуди политиците
от сън. ...

Qndov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-10-05T21:59:32+03:00 854 2

Предатели 🇧🇬

Предателите, верни до тебе са нали и поредната лъжа, скалъпили са ти
от злоба и ненавист, разказали навред, че в очите техни си просто силует.
Подло и безскрупулно описали са те... като поредния нещастник...
И питам аз какво друго ти остава, в този скапан свят, с баламурници
вярващи до край на лъжит ...

1088

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-10-05T21:58:59+03:00 1.3K 3

Мери Джейн 🇧🇬

Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...

satine

Prosa » Relatos

2014-10-05T21:35:32+03:00 2.4K 2

Дневникът на един социопат: глава 1 🇧🇬

Глава 1: Историята на моя живот
Стоя пред кафявата врата потънал в мислите си. Дали не трябва просто да си тръгна? Аз знам какъв съм, нямам нужда от това да ми го каже някой друг. Искам ли да се излекувам? Въобще има ли начин? Е, винаги мога да излъжа и нея, нека видим какво ще стане. Три почуквания ...

theNephilim

Prosa » Novelas y novelas cortas

2014-10-05T21:23:18+03:00 1.1K 1

Поредният 🇧🇬

Поредният
В сумрачната стая за видеоконтрол на банката, мониторът прожектираше светлинния си пачуърк върху длъгнестото лице на Тренера. То пак беше познатото на всички - невъзмутимо и леко намусено. Kато ноемврийско небе с две дупки в сивото облачно наметало, от които сега надзъртаха отенъци, дето н ...

veselinv

Prosa » Relatos

2014-10-05T21:14:08+03:00 1.4K 4

За самотата в минало време 🇧🇬

Денят си беше съвсем безличен – времето навън, както обикновено, беше „бързам от климатика в офиса към климатика в колата”. Помня, обаче, че докато чаках на светофарите, слагаха коледни украси по витрините на магазините, така че сигурно е било студено. Беше петък. Това помня. Изнервен, напрегнат, пр ...

morigana

Prosa » Relatos

2014-10-05T21:10:21+03:00 1.8K 1

Криптата на флорентинеца 🇧🇬

„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако наум, докато за хиляден път прелистваше и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше да к ...

Rois

Prosa » Relatos

2014-10-05T21:03:51+03:00 873 3

Ориенталска любов 🇧🇬

ОРИЕНТАЛСКА ЛЮБОВ
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...

anapoema

Prosa » Relatos

2014-10-05T21:01:48+03:00 1.1K

Театрални мераци 🇧🇬

Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артис ...

ZAGORA

Prosa » De humor

2014-10-05T20:50:52+03:00 1K 2

Намерени 3,4 🇧🇬

3
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...

Heel

Prosa » Relatos

2014-10-04T21:09:26+03:00 993 1

Ден за размисъл 🇧🇬

ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ
Влязох и бях сюрпризиран. Никога в Кафенето на кварталните зевзеци не е царяла такава тишина: нито като абдикира Папата, нито кога се омъжи Дешка Дашната.
Всеки си беше подпрял главата с ръка и гледаше в небитието, а Митьо Семето си я беше подпрял и с двете, и май дремеше.
- Кво став ...

lordly

Prosa » De humor

2014-10-04T21:01:53+03:00 1.1K 4

До безкрая и обратно 🇧🇬

тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...

Dess-troyer

Prosa

2014-10-04T20:58:07+03:00 737

Сред пясъците на Саркания. Епилог и приложения. 🇧🇬

Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...

Sarkaniec

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2014-10-04T20:51:28+03:00 802

Изневяра 🇧🇬

ИЗНЕВЯРА
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...

anapoema

Prosa » Relatos

2014-10-04T20:40:32+03:00 1.2K 1

Сълзи за тези, които няма да бъдат погребани 🇧🇬

Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...

snevra

Prosa » Relatos

2014-10-04T20:34:00+03:00 1K 1

Бурята на века 🇧🇬

Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламари ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2014-10-03T20:17:15+03:00 699 1

Сред пясъците на Саркания. Част пета: Ключът на Мъдростта 🇧🇬

Автор: Светослав Александров
Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.
Пазачите-Исполини ги нямаше. Дали бяха загинали, лутайки се в слепотата си, дали се спотайваха няк ...

Sarkaniec

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2014-10-03T07:45:14+03:00 680 1

Кандидат-премиер 🇧🇬

СРЕЩА С КАНДИДАТ ЗА ПРЕМИЕР
Както се разхождахме в Южния парк с моя приятел, от храстите изскочи един младеж на около 30-35 години и изкрещя:
- Искате ли ме за министър-председател?
Решихме, че е луд и понечихме да го заобиколим и да си вървим по пътя. Денят беше хубав, летен, а слънцето още не прип ...

exuded

Prosa » De humor

2014-10-02T11:17:02+03:00 792 1 3

Разговор в другия свят 🇧🇬

-Аз съм Петьо.Не се бой.Кака ти Мария съм.Подай ми ръка,братче и да вървим.
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15го ...

ZAGORA

Prosa » Relatos

2014-10-02T10:22:07+03:00 721

Гаргамел 🇧🇬

ГАРГАМЕЛ
Туй не е сценарий за нов сезон на „Смърфовете”, а една случка с трима герои. Най-главният от тях е един гларус. Този гларус се отличаваше с невероятно голям клюн, заради който го кръстих Гаргамел. Отличаваше се и с още нещо – разбираше чужди езици. За да не стане грешка, още тук ще уточня, ...

lordly

Prosa » Relatos

2014-10-02T10:12:14+03:00 1.2K

Вярвате или не... 9 🇧🇬

Вярвате или не... 9
Никой за чест и слава
днес не ще да управлява,
а за власт, богатства и пари.
Народа кучета го яли, ...

Qndov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-10-01T07:29:18+03:00 831

Намерени 1, 2 🇧🇬

1
Пилотът се извърна назад и се ухили на Паула и Ноеле.
– Как сте, момичета? – попита той.
– Почвам да се отегчавам – отвърна Паула и се отпусна назад в седалката си.
Ноеле изхъмка, после извади гребена си и започна да реше къдравата си кестенява коса. ...

Heel

Prosa » Relatos

2014-09-30T20:56:16+03:00 979

Стари приятели 🇧🇬

СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Старите приятели седнаха да починат. Дълги и тежки години бяха споили дружбата им като бетон, познаваха много хора, помнеха много събития – толкова много, че повече от тях вече бяха забравили.
Връщаха се от пазара и чантите им бяха пълни.
- Аз си купих осем потребителски и един жилище ...

exuded

Prosa » De humor

2014-09-30T20:37:48+03:00 904 1

Eсенен разказ 🇧🇬

Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ…
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...

lubara

Prosa » Relatos

2014-09-30T20:34:12+03:00 1.7K 2

Разковани дъски - 59 🇧🇬

Късичък разказ за доброто начало
Човекът протегна ръце към Небето и замечтано промълви:
- Как искам да стигна до Теб!
Пропастта застана пред мечтателя и лукаво го подкани:
- Направи крачка напред и веднага ще се изкачиш дотам. ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2014-09-30T20:31:21+03:00 1.5K 8

Кратерът Декарт 🇧🇬

фантастика, ужаси
***
- Лунен модул, тук капитан Нийлс!
- Лунен модул слуша. Капитан Антоний на линия.
- Изрично ви повтарям, че трябва да наблюдавате всеки един от работниците! Не бива да се допуска излизане извън обсега на обекта, защото сроковете трябва да бъдат спазени! ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2014-09-30T07:35:58+03:00 917 6

Беседите на сенките 🇧🇬

Беседите на сенките
Сянка#1:
-Толкова по-красиво е било да умреш навремето.
Биеш се за кауза. Ако умреш, ще знаеш за какво е било, имало е полза от смъртта, а сега, хората не стига, че няма за какво да умрат, те нямат за какво да живеят. Няма велика кауза. Няма саможертва. Няма по-гоямо добро. В цен ...

noonecan

Prosa » Relatos

2014-09-29T00:36:00+03:00 1.2K 2

Градината на смъртта 🇧🇬

очите виждат кораловите спомени в скъпоценното сърце на мидата
очите, които сплитат в молитвени слова прозрачните жилки на листата
като предупреждение
на мъртвите деца
ГРАДИНАТА НА СМЪРТТА ...

cherneff

Prosa

2014-09-28T21:43:26+03:00 896

Довиждане... 🇧🇬

Изпратих те и теб,моя несподелена любов.
Виждам как си отиваш и как сърцето ми си свива от болка.
Сбогом,аз няма да ти кажа любов, защото ти си моето есенно момче.
Аз те обичам с толкова сърце, след всяка пристъпена крачка напред, стреляш куршуми... след куршуми.
Сърцето ми страда до болка неописуем ...

Roussi

Prosa

2014-09-28T20:58:06+03:00 841 1

Погледът 🇧🇬

Няколко лета подред пропускам планираната за цялата фирма ваканция в края на юли и началото на август. Работя в онова звено, което всички натоварват преди отпуск и поставят срокове за изпълнение, съвпадащи със завръщането им от почивка. Естествено мениджмънтът реагира по предвидим начин, като под фо ...

boky10

Prosa » Relatos

2014-09-28T20:54:25+03:00 1.6K 1 1