Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Инфо 🇧🇬

Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...

toxin

Prosa

1.5K 15

* * * 🇧🇬

Искаш от мен да ти кажа всичко.
Искаш от мен да ти кажа това, което искам аз самата.
Искаш да го чуеш точно толкова, колкото искам аз да го кажа. Само дето нямам право на това.
Това, дето искам да ти кажа ти го знаеш, знаеш го, усещаш го с костите си, с цялото си същество. Но искаш да го чуеш гласно ...

cucinka

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1 3

Адвокатски неволи 🇧🇬

АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...

exuded

Prosa » De humor

1.2K 4

Писмото 🇧🇬

Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...

nikikomedvenska

Prosa » De humor

3.4K 4 8

Високочестотни видения (3) 🇧🇬

Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...

vega666

Prosa

1.5K 3 8

На опашката 🇧🇬

НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...

exuded

Prosa » De humor

1.1K

Сянката - глава 15 🇧🇬

Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...

Na-Anira

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Високочестотни видения (2) 🇧🇬

Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...

vega666

Prosa

1.3K 2 11

Чат рум 🇧🇬

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

nikikomedvenska

Prosa » Relatos

3.7K 1 20

Отчаяние 🇧🇬

Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...

sunchine

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 2

Високочестотни видения (1) 🇧🇬

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...

vega666

Prosa » Relatos

1.8K 5 14

18+ Старата ръжда любов не хваща 🇧🇬

Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да ...

charliemlad

Prosa » Relatos

2.6K 4

Аленочервено 🇧🇬

Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...

MoonFlower5

Prosa » Relatos

2K

Настане вечер, токът угасне... 🇧🇬

Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивее ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

1.1K 6

Въпроси... 🇧🇬

Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...

TheFallen333

Prosa » Otros

823 3

Няма да ти се размине 🇧🇬

- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...

Bardejov

Prosa » Relatos

1.2K

За причините, следствията и шоколада 🇧🇬

Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...

in4enceto_91

Prosa » Otros

1.1K

Полет 🇧🇬

ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...

exuded

Prosa » Relatos

742

Сянката - глава 14 🇧🇬

С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...

Na-Anira

Prosa » Novelas y novelas cortas

964

Лов 🇧🇬

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

nikikomedvenska

Prosa » Relatos

3.2K 1 8

Снежният капан и ние 🇧🇬

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

MariaSabeva

Prosa » Bosquejos literarios

1.3K

Те са по-истинското ни АЗ 🇧🇬

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

heartandsoul

Prosa

803

Последна отпуска 🇧🇬

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

ParvaNova

Prosa » Otros

900 2

Небетата на Гергана 🇧🇬

На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...

nikikomedvenska

Prosa » Relatos

3K 2 25

Идеалното момче? 🇧🇬

Той е най-добрият ти приятел, който те гледа така, както никой друг досега не те е. Той няма нищо общо с това, което по принцип харесваш. Косата му е с прекалено много гел; начинът, по който се облича, е смотан; а шегите му понякога са толкова остри, че гърлото те заболява и се налага да му обърнеш ...

Mademoiselle-S

Prosa » Relatos

750

Дописки 🇧🇬

Претенциозни:
Ако ще е гарга - да е рошава; ако ще е чаша - да е студена вода!
ДТ©

Nejnostt

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2K

Да си построиш търпение 🇧🇬

Да си построиш търпение
- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение. ...

ParvaNova

Prosa » Otros

821 3

Коледа 🇧🇬

Оставаха още няколко дни до поредната шибана Коледа. Още една Коледа на напразни надежди и неизпълнени обещания.
От години за Асен 25-ти декември не беше най-светлият християнски празник, а просто омразна дата, на която трябваше да изрича куп нелепи лъжи към сина си - Димчо, за да оправдае липсата н ...

Kalinski

Prosa » Relatos

2.7K 4

Маски 🇧🇬

Денят бе по-студен от обикновено. Вятърът блъскаше силно по прозорците на гарата. Идваше на пориви, оставяйки мъчителни паузи между всеки от тях. Слънцето плавно се скриваше зад хоризонта, давайки път на тъмнината. В този кратък момент на залеза, когато последните лъчи си отиват бавно като далечен с ...

HellFirebg

Prosa » Relatos

869 4

Храмове и свещеници 🇧🇬

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...

exuded

Prosa » De humor

970 1

Прогноза за времето 🇧🇬

Слънчево и приятно, такова беше времето. Птиците му се радваха хората се разхождаха и събираха последните есенни лъчи. Беше последният ден от поредицата топли и слънчеви дни.
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен ...

sunchine

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 2

Знаех си, че така ще стане 🇧🇬

Знаех си ,че така ще стане
Какво да ви кажа? Някои събития могат да се предвидят. Примерно - ако всеки път, когато пресичате улицата с твоя възлюбен, ти го подръпваш да не бърза и го призоваваш да се оглежда, а той си прави оглушки и се мисли за експерт по пресичане на градски улици с твърде натовар ...

zara

Prosa

1.3K 5

Едно голямо нещо 🇧🇬

ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има н ...

exuded

Prosa » De humor

913

Последния полет на малкия Карло 🇧🇬

Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.2K 1

От третия опит 🇧🇬

ОТ ТРЕТИЯ ОПИТ
Купих си пистолет! Хубав – един такъв черен, тежък, лъскав. Дето се вика – пистолет та цъка! Пълнителят – пълен…дюкме. Иначе среден, не от големите. Циганина дето ми го продаде, ми каза, че няма проследяване и ми намигна. Демек ако ще върша няк’ва работа с него, да съм спокоен, че ням ...

emo2

Prosa » De humor

1.5K 1 7

Четящото момиче 🇧🇬

ЧЕТЯЩОТО МОМИЧЕ
Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.
Около нея х ...

rali2000

Prosa

1.3K 1 1

Обичам те 🇧🇬

Знаеш ли, Красавице, никога нито едно живо същество не е правило за мен и половината от това, което си направила ти.
Както ти казах ти си единствения човек, който ми е давал толкова нежност и любов, а аз... едва ли ги заслужавам. И в най-смелите си мечти не съм и предполагал, че това изобщо може да ...

sunchine

Prosa » Cartas

2K 1 2

Мечти 🇧🇬

Мечтая за безкрайната нощ и за света след това. Мечтая да видя човешката доброта. Мечтая да стоплям, да спася хората от студа. Но не са ли тези мечти беплодни? Не желае ли човекът сам да измръзне в прегръдките на смъртта? Мечтая да дам светлина на тези във мрака и от тях самите да ги спася. Каква ег ...

HellFirebg

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

979

Бедното джудже 🇧🇬

Улицата и всичко наоколо бяха оранжеви. Лампите едва премижаваха... и пред мен гледам странен силует. Да е дете? Едва ли. В 3 през нощта... о, не беше дете! Беше джудже, човече! Имаше шапка-идиотка и си влачеше краката, явно имаше някакъв проблем с тях. И аз - мъртво пиян, а и не само, вървя срещу н ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.2K 1

Мечтата ми да те убия 🇧🇬

Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...

soundsanin

Prosa » Otros

1.4K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Инфо 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Адвокатски неволи 🇧🇬

Писмото 🇧🇬

Високочестотни видения (3) 🇧🇬

На опашката 🇧🇬

Сянката - глава 15 🇧🇬

Високочестотни видения (2) 🇧🇬

Чат рум 🇧🇬

Отчаяние 🇧🇬

Високочестотни видения (1) 🇧🇬

18+ Старата ръжда любов не хваща 🇧🇬

Аленочервено 🇧🇬

Настане вечер, токът угасне... 🇧🇬

Въпроси... 🇧🇬

Няма да ти се размине 🇧🇬

За причините, следствията и шоколада 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Сянката - глава 14 🇧🇬

Лов 🇧🇬

Снежният капан и ние 🇧🇬

Те са по-истинското ни АЗ 🇧🇬

Последна отпуска 🇧🇬

Небетата на Гергана 🇧🇬

Идеалното момче? 🇧🇬

Дописки 🇧🇬

Да си построиш търпение 🇧🇬

Коледа 🇧🇬

Маски 🇧🇬

Храмове и свещеници 🇧🇬

Прогноза за времето 🇧🇬

Знаех си, че така ще стане 🇧🇬

Едно голямо нещо 🇧🇬

Последния полет на малкия Карло 🇧🇬

От третия опит 🇧🇬

Четящото момиче 🇧🇬

Обичам те 🇧🇬

Мечти 🇧🇬

Бедното джудже 🇧🇬

Мечтата ми да те убия 🇧🇬

Cola