Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Наводнението 🇧🇬

Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...

марси

Prosa » Relatos

1.3K 4

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени 🇧🇬

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K

Нищо(жно) 🇧🇬

Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...

tsveti4ka

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 3

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Глава 3
- Не знам дали е възможно да дам информация за себе си. Все пак не ви познавам, не знам, може да се окажете луд или някакъв психопат. - тя се разсмя, а той загуби ума и дума. - Нали знаете, че не е учтиво да зяпате така дама и още повече да не проронвате дума? - гледаше го и се усмихваше, ся ...

WORDS

Prosa

1.3K

Софийска сага 24 🇧🇬

Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 6

Разказът на един вампир 🇧🇬

Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...

Nikkyz98

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K 2

Старата къща I\/ 🇧🇬

С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха др ...

slan4ogled

Prosa » Relatos

935 1

Истории с жени 🇧🇬

Има една-единствена висша сила на този свят и за всеки е ясно, че тя се нарича Господ Бог. Това е Творецът, създал света, в който живуркаме и създал го е по свой образ и подобие. Бог е изобретил двата пола не само при хората, а при всички живи същества, за да могат те чрез сексуално общуване да прод ...

mamontovo-dyrvo

Prosa » Relatos

4.8K 1

Доган - глава седемнадесета - Строежът 🇧🇬

Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Джон/Джейн глава 1 и 2 🇧🇬

I
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...

gfto

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

815 3

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Глава 2
Искаше да му отговори "Какво на мен ли ми става, какво на теб ти става, на всички вас, дето се правите на слепи?", но просто му беше омръзнало да обяснява как мисли или защо го правеше, просто беше устроен така, но Крис, разбира се, щеше да го обърне на шега. Но наистина започваше да се драз ...

WORDS

Prosa

1.5K

Болка! 🇧🇬

Имаше някога една жизнерадостна дама – много услужлива, много спокойна за пред всички, запомняща се и много добра. Жена, която изслушваше всички, помагаше на всички – не само морално, но и предметно, обичаха я всички. Жена, която ще липсва на всеки, който я познава. Жена, която не се спираше пред ни ...

energi4nata

Prosa » Relatos

1.5K 2

Тертер от Диводедково II 🇧🇬

След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...

Eia

Prosa » Relatos

1K 7

Той 🇧🇬

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...

Nikkyz98

Prosa » Relatos

1.4K 1 5

Доган - глава шестнадесета - Идването на митрополит Дамаскин 🇧🇬

Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 2

До теб, обич моя 🇧🇬

Обич моя,
моя мила, тайна, извоювана, скъпа, незаменима, ранена, кървяща, далечна... единствена любов,
пиша ти днес не защото искам наново да отварям раната от това, че ме няма до теб и че те няма до мен. Пиша ти, защото адски много ми липсваш и не мога да те извадя от мислите си. Пиша ти... за да с ...

bibsun

Prosa » Cartas

2.5K 3

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...

WORDS

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 2

Приказки от бараките 🇧🇬

Ниската закръглена селянка Фанка чакаше търпеливо влака на безлюдната гара поне два пъти в годината. Той пристигаше с шума от спирачките, тя премяташе бархетната торба от едната в другата ръка и се спускаше напряко през коловозите. Бързаше да изкачи стълбите, устремена, тиха, безропотна като добиче, ...

svdonchev

Prosa » Relatos

2.8K 10

Пътят 🇧🇬

Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...

марси

Prosa » Relatos

1.3K 10

Понякога е твърде късно 🇧🇬

Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за ...

NikitaYan

Prosa » Relatos

1.6K

Маня 🇧🇬

Маня пресече улицата припряно, стъпи на тротоара и автобусът пристигна. Беше се замислила и не виждаше никой, не чуваше какво говореха другите пътници. Мислеше си за своите неща. Трябваше да отиде на проба, шиеше си палто, че старото се беше поизтъркало вече. Трябваше да вземе детето от детската гра ...

smile1

Prosa » Relatos

1K 6

Последната задача 🇧🇬

12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.5K 22

Доган - дескрипция трета - Църквите 🇧🇬

Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Не те очаквам 🇧🇬

Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня. ...

Апостолиция

Prosa

1.3K 3

Безпомощност 🇧🇬

Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...

bambamplqkplqk

Prosa » Otros

2.1K 1

Око на водно конче 🇧🇬

"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2.7K 43

Старата къща III 🇧🇬

"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха на ...

slan4ogled

Prosa » Relatos

882

Да си тръгнеш на инат 🇧🇬

Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те ос ...

AnTiHrIsTa

Prosa

1.3K 1 2

Среднощна авантюра 🇧🇬

Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...

Josette

Prosa

917 1

Зимни срещи 🇧🇬

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

mitval

Prosa » Relatos

2.2K 6

Ангел 🇧🇬

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

марси

Prosa » Relatos

1.3K 4

Събуждане 🇧🇬

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

gudman

Prosa » Erótica

4.2K 5

Ангели и дяволи 🇧🇬

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

LeadFoot

Prosa » Relatos

2.7K 10

Ад 🇧🇬

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

regina95

Prosa » Relatos

1.2K

Критикът 🇧🇬

Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...

VelBG

Prosa » Relatos

1K 1

Парфюмът 🇧🇬

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Golden_Girl

Prosa » Relatos

1.3K 1

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

ronimax

Prosa » Otros

1K

Софийска сага 23 🇧🇬

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 2

Обичай ме 🇧🇬

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

newfuneral

Prosa » Otros

892 1

Самотникът 🇧🇬

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

rotten

Prosa » Relatos

864

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Наводнението 🇧🇬

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени 🇧🇬

Нищо(жно) 🇧🇬

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Софийска сага 24 🇧🇬

Разказът на един вампир 🇧🇬

Старата къща I\/ 🇧🇬

Истории с жени 🇧🇬

Доган - глава седемнадесета - Строежът 🇧🇬

Джон/Джейн глава 1 и 2 🇧🇬

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Болка! 🇧🇬

Тертер от Диводедково II 🇧🇬

Той 🇧🇬

Доган - глава шестнадесета - Идването на митрополит Дамаскин 🇧🇬

До теб, обич моя 🇧🇬

Прах и пепел сме! 🇧🇬

Приказки от бараките 🇧🇬

Пътят 🇧🇬

Понякога е твърде късно 🇧🇬

Маня 🇧🇬

Последната задача 🇧🇬

Доган - дескрипция трета - Църквите 🇧🇬

Не те очаквам 🇧🇬

Безпомощност 🇧🇬

Око на водно конче 🇧🇬

Старата къща III 🇧🇬

Да си тръгнеш на инат 🇧🇬

Среднощна авантюра 🇧🇬

Зимни срещи 🇧🇬

Ангел 🇧🇬

Събуждане 🇧🇬

Ангели и дяволи 🇧🇬

Ад 🇧🇬

Критикът 🇧🇬

Парфюмът 🇧🇬

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

Софийска сага 23 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Самотникът 🇧🇬

Cola