Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

За един миг 🇧🇬

Бавно и несигурно отвори очи... лека светлина докосна лицето му и за секунди го заслепи. Зениците му се разшириха и същевременно той усети силна пулсираща болка в главата. Надигна се леко и се огледа плахо, но това, което видя, го стресира – лежеше в купчина кървави дрехи, а на няколко крачки от нег ...

viki-dimitrova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2012-03-07T00:49:37+02:00 1.9K 16

Шведска приказка 🇧🇬

Шведска приказка
Част първа
От няколко дни морето беше тихо, спокойно като планинско езеро. След тридневната буря, която отнесе няколко рибарски лодки и стана причина за гибелта на онзи прекалено смел младеж от Унгария, настъпи необикновено затишие. Морето беше толкова спокойно, сякаш беше замръзнал ...

gudman

Prosa » Relatos

2012-03-06T12:37:50+02:00 2.2K 8

Трябваш ми! 🇧🇬

Аз съм тази, коята прави деня ти хубав, аз съм тази, без коята не можеш да дишаш, тази, която осмисля живота ти. В хубави и лоши моменти аз държа ръката ти и преживявам всичко с теб. Когато си мислиш, че надежда няма, аз ти я дарявам, за да видя онази искра в очите ти. Леглото ти не остава празно, з ...

djulzzz

Prosa » Relatos

2012-03-06T12:02:52+02:00 1.1K 2

Никога не избирай лесния начин! 🇧🇬

Ръсти седеше на една от първите банки в очакване да започне поредната скучна лекция по философия. Беше рано сутринта и толкова му се спеше, че беше положил глава върху ръката си, притворил очи. Толкова му се спеше, че чуваше само откъслечни звуци около себе си. Като цяло му харесваше това, което учи ...

cvetka-koketka

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2012-03-06T11:59:11+02:00 1.2K 3

Без заглавие 🇧🇬

---
Отвън се чуваше скърцнето на старата ръждясала люлка. Вятърът нахлуваше през зейналата паст на широко отворения прозорец и шепнеше настойчиво в ухото ѝ. Бледата лунна светлина, прокрадваща се плахо сред облаците, нежно галеше кожата ѝ и правеше мрака наоколо още по-осезаем. Студът впиваше зъбите ...

Josette

Prosa » Relatos

2012-03-06T11:41:20+02:00 1K 4

Белградско приключение 🇧🇬

Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.
Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!
Тук всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...
От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...
Този сезон ще реализира спекта ...

Volter

Prosa » Relatos

2012-03-06T11:04:58+02:00 915 1

... 🇧🇬

Знаеш ли, че ме нараняваш, но аз те обичам... Боли ме, плача всяка нощ заради думите, които ми казваш, и заради твоето държание, но нищо... после забравям за всичко и отново се залъгвам, че съм щастлива. Не разбираш ли? Твоето държание ме убива... с всеки изминал ден аз се превръщам в някаква матери ...

princetongirl

Prosa

2012-03-05T10:40:22+02:00 822 1 1

Краят на слепотата(6) 🇧🇬

Доктор Хавиер и Инна
Доктор Хавиер Раес беше в трескава подготовка за откриване на собствена клиника по очни болести. Дясната му ръка беше Инна. Той не предполагаше, че едно излизане от Мадрид ще начертае пътя на съдбата му. Инна се премести при него и по настояване на родителите му фиктивното събир ...

Enena

Prosa » Novelas y novelas cortas

2012-03-04T17:40:51+02:00 1.8K 9

Новата кола на Мишо 🇧🇬

Ах, тази златна есен. Не, не говоря за бисквитите от Бай Тошово време, а за тъжната и потискаща жълта ноемврийска есен. Тротоарите са покрити с нападали листа, а дърветата започват да се "оголват" и малко по малко да губят скъпоценните си листа. Денят малко по малко се смалява и времето става все по ...

xpired

Prosa » De humor

2012-03-04T15:07:19+02:00 1.8K 2

Роза и Ара 🇧🇬

Във всяко цвете се ражда по една фея. Феите на цветята. Тези феи са покровители на всеки човек, който носи име на цвете. Същата трябваше да бъде и съдбата на феята Ара, родена от красива бяла роза. Трябваше. Проблемът беше, че каквото и да правеше Ара, на нея не ù се отдаваше да бъде фея. Отначало, ...

wolf-soul

Prosa » Cuentos y obras para niños

2012-03-04T14:44:28+02:00 1.3K 2

Басът 🇧🇬

За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-03-04T14:24:16+02:00 1.2K 7

Самотникът на Марс 🇧🇬

Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...

niatko

Prosa » Relatos

2012-03-04T14:07:26+02:00 678

празник 🇧🇬

Трима бяхме на масата. Трима пресушихме касата. Двама останахме накрая. Единият потегли за Рая.

witesse

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2012-03-04T11:04:12+02:00 840

Селото на Белогушка 🇧🇬

Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...

galiakara

Prosa » Relatos

2012-03-04T11:00:09+02:00 1.8K 6

Спомени от детството- десета част 🇧🇬

Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разб ...

yogimax

Prosa » Otros

2012-03-03T18:20:43+02:00 2.5K 1

Неосъзнаване 🇧🇬

Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...

liubomira97

Prosa » Otros

2012-03-03T11:02:40+02:00 1.1K

Да осъзнае 🇧🇬

ДА ОСЪЗНАЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА
"Дали ще продължава това до край!" - мислено се питаше Мария. Толкова много го обичаше, а той изчезна в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от него. Изглежда, че парите за него бяха цялата му същност, макар че твърдеше обратното. Когато разбра, че тя не може да му ...

mari45

Prosa

2012-03-02T21:30:09+02:00 1K

Шанс 🇧🇬

След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...

Volter

Prosa » Relatos

2012-03-02T21:13:58+02:00 919 1

Сомнамбул 🇧🇬

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2012-03-02T21:09:09+02:00 780 2

Споменът 🇧🇬

Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...

heliclosethedoor

Prosa » Otros

2012-03-02T20:52:44+02:00 862 2

Остани 🇧🇬

Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...

liubomira97

Prosa » Cartas

2012-03-02T20:41:01+02:00 1.4K 1

Глава шеста: А.С.Я. 🇧🇬

Уминаре отвори очи и направи кисела физиономия при вида на ръждясалите тръби на тавана. Тя се изправи до седнало положение. Хоукай седеше в единия ъгъл на малката, воняща килия. На ръката му имаше странно устройство, което покриваше всичко от лакътя, до върха на пръстите. От устройството излизаха ду ...

Houkai

Prosa

2012-03-01T14:40:06+02:00 845

Глава пета: Терзания на Сърцето 🇧🇬

Забележка на автора: След година прекъсване пак съм на линия. Ще се старая да качвам по една глава на няколко дена... Освен ако редакторите на сайта не решат да се заяждат за пунктуация/правопис/прекомерно използване на главни букви/или-някоя-друга-простотия-която-си-е-мое-право-като-автор, каквато ...

Houkai

Prosa » Novelas y novelas cortas

2012-03-01T13:03:43+02:00 851 3

Добрата жена 🇧🇬

Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...

Eia

Prosa » Relatos

2012-03-01T10:38:11+02:00 2.2K 1

Писмо до мама 🇧🇬

Здравей, мила мамо.
Ще започна с това да ти кажа колко много ти благодаря за всичките години подкрепа и любов, която ми окaзваше. Искам също и да ти се извиня за грубото държание, когато си се опитвала да ми обясниш нещата, а аз съм се инатила. Искам да мога да ти се реванширам по някакъв начин за в ...

fenikss

Prosa » Cartas

2012-02-29T16:27:53+02:00 9.3K 2 1

Две истории, в които никой не вярва 🇧🇬

В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.
Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…
От четирите страни е обграден с жилищни и помощни постройки.
Запад: портал, комендантство, арест.
Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат ...

Volter

Prosa » Relatos

2012-02-29T16:23:15+02:00 965

Лястовици по Възкресение 🇧🇬

Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2012-02-29T10:42:08+02:00 1.9K 21

Безсилие 🇧🇬

Спуснати щори,
огледалото липсва.
Една-едничка идея
сърцето с мъст ми пронизва.
А нейде наблизо, далече... ...

Krisha

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2012-02-29T09:50:59+02:00 1.5K 1

Вървя след теб 🇧🇬

Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...

liubomira97

Prosa » Otros

2012-02-29T09:44:04+02:00 1.2K 3

След смъртта 🇧🇬

Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...

nesxiii

Prosa » Relatos

2012-02-29T09:41:18+02:00 665

Да подадем ръка 🇧🇬

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...

JustaLittleKid

Prosa » Cartas

2012-02-28T16:39:51+02:00 1.6K 4

Моето кътче рай 🇧🇬

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...

Khaleesii

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2012-02-28T16:37:02+02:00 642 1

„Oнези малки метални неща“ 🇧🇬

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...

LordZombie

Prosa » Relatos

2012-02-28T16:33:22+02:00 1.3K 2

И през нощта 🇧🇬

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...

V_a_n_q

Prosa

2012-02-28T16:24:23+02:00 966 1

Бонбонената Мелани 🇧🇬

Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prosa » Cuentos y obras para niños

2012-02-28T16:15:02+02:00 2.1K 4

Емигрант 🇧🇬

Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...

ralchevski

Prosa » Relatos

2012-02-28T15:59:04+02:00 845 2

Да ти се случи Ана 🇧🇬

- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...

DanyD

Prosa » Novelas y novelas cortas

2012-02-28T15:18:35+02:00 1.5K 7

"Гадости от старо време" 🇧🇬

„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...

Stanislavson

Prosa » Relatos

2012-02-28T14:19:00+02:00 1.2K 3

Ретроспекция 🇧🇬

Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...

Raindrops_on_my_skin

Prosa » Otros

2012-02-28T13:47:20+02:00 801 3

На една любов 🇧🇬

Хей, здравей!
Пак е онова досадно момиче, изпълнено с мечти. Моля те, не затваряй страницата, а прочети поне това, което искам да ти кажа. Знам, че многократно ти си отказвал да ме изслушаш, но поне го прочети, не си длъжен да ми отговориш.
И така... както знаеш, аз те обичам. Нищо ново, нали? Днес ...

kremena359

Prosa » Cartas

2012-02-28T13:42:28+02:00 2.4K 1