Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Продължение от книгата 🇧🇬

Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-26T11:27:44+03:00 709

10 правила за оцеляване с деца на море 🇧🇬

И замирисва на море! За тези, които са обречени да отидат с деца на море - това са 10 правила за оцеляване...
1-во правило: НИКОГА НЕ ОТИВАЙ НА ПЛАЖА С ЛОПАТКА
Внимание: Една нищо и никаква пластмасова лопатка в ръцете на по-сръчно дете може да направи най-малко 2 непоправими мизерии... Да подкопае ...

duffmckagan

Prosa » De humor

2010-05-26T11:26:05+03:00 2.2K 5

Необяснимото 🇧🇬

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-26T10:19:54+03:00 997

Писма 🇧🇬

Тази кореспонденция така и не видя бял свят, когато трябваше, но сега реших да ù вдъхна живот чрез сайта "Откровения", та макар и късно. Ние си пишехме с моя приятел всеки ден и си носехме писмата собственоръчно всеки ден с уговорката да не прекъсваме. И ето какво се получи:
“Полека тръгва той към с ...

purko59

Prosa » Cartas

2010-05-25T22:40:16+03:00 1.1K 4

Заедно... 🇧🇬

Аз съм тази, която няма да те забрави,
няма да те погуби и няма да те пусне
да избягаш и да ми казваш, че не ме разбираш...
Аз съм тази, която не само те подкрепи,
но и в сърцето си като приятелка ...

energi4nata

Prosa » Cartas

2010-05-25T22:36:22+03:00 1.3K 1

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

- Нещо много пусто стана тук в последно време - измърмори една вечер Дърт Пън.
- Ъхъм - съгласи се с колегата си Кух Че Реп. - Губят ми се от полезрението разни личности.
- Карат военно обучение - каза Хо, докато чистеше поредната чаша. И той, като всеки уважаващ себе си кръчмар, отлично знаеше всич ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-05-25T14:51:24+03:00 1.5K

Завинаги веднъж 🇧🇬

Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...

670301

Prosa » Otros

2010-05-25T13:12:32+03:00 813 1

Чакалът 🇧🇬

ЧАКАЛЪТ
Цяла нощ бе валяло сняг. Дебел пласт покриваше селото. Още отрано майка бе излязла да разрива. В старостта силите я напускаха. Особено след недоспиване. И как можеше да спи, като краката ù се гърчиха цяла нощ и белките не спряха да тропат по тавана на къщата, измъчвани от глада? В опразващот ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-25T12:46:35+03:00 1.2K

Рози и плевели 🇧🇬

- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?
- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.
- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти в ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-05-25T12:04:25+03:00 1.1K 3

Нищо сериозно 🇧🇬

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

MagnaHarta

Prosa » Relatos

2010-05-23T22:36:30+03:00 2K 7

Страхил 🇧🇬

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

mari45

Prosa » Relatos

2010-05-23T21:35:01+03:00 915

Порой 🇧🇬

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

inakrein

Prosa » Relatos

2010-05-23T21:24:02+03:00 1.4K 12

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-23T11:40:58+03:00 1.5K 2

Безсмъртниче 🇧🇬

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

WIK

Prosa » Relatos

2010-05-22T22:47:29+03:00 1.4K 2

Сбогом - 5 🇧🇬

Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-05-22T20:10:37+03:00 833 1

Цената 🇧🇬

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

2010-05-22T20:06:23+03:00 974 4

Как? 🇧🇬

Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...

NeiN

Prosa » Otros

2010-05-22T20:04:17+03:00 1.5K 2

Вихър 🇧🇬

Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очит ...

Liudmil

Prosa » Relatos

2010-05-22T19:49:00+03:00 1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-22T19:46:43+03:00 758

Суеверията на татко 🇧🇬

СУЕВЕРИЯТА НА ТАТКО
Обикновено баща ми се приготвяше за лов от вечерта, но имаше и такива дни, в които всичко се извършваше сутринта, преди тръгването. Ловуваше най-много през зимата, когато нямаше работа навън и му омръзваше да стои по цял ден вкъщи край печката. В един такъв ден бе станал по тъмно ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-22T10:16:02+03:00 877 1

Последна спирка 🇧🇬

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

valia1771

Prosa » Relatos

2010-05-21T20:40:18+03:00 1.3K 20

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

XV
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-в ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-21T14:24:34+03:00 1.1K 8

Онова, което не ни казват за брака 🇧🇬

Трябва да запазим любовта завинаги. И успяваме! Един ден отваряме фризера и я изваждаме под формата на айсберг от Ледената епоха - втвърдена и покрита със сух скрежец. И не ни стига времето до края на дните ни да я размразим.

670301

Prosa » Otros

2010-05-21T12:26:46+03:00 852 5

Ехо. 🇧🇬

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...

Punkass

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-05-21T12:25:25+03:00 1.2K 1

Четири дни. Цепя с дясната. 🇧🇬

Аз трябва да си измия очите и да тръгвам... и без това закъснях.
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно и също, знам, че някъде там пише нещо за мен, на някой ред в ...

gergana-yancheva

Prosa » Cartas

2010-05-21T12:21:28+03:00 1.4K 3

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-21T08:14:14+03:00 3.1K 2

Календарът 🇧🇬

Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...

Fun

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-05-20T21:08:25+03:00 739

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-20T20:37:43+03:00 754 1

Малките неща 🇧🇬

Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но ми ...

Aress

Prosa » Relatos

2010-05-20T20:31:11+03:00 1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, си ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-20T10:27:41+03:00 777

Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬

XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-20T06:16:32+03:00 1.2K 10

... 🇧🇬

Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме пре ...

yanc

Prosa » Otros

2010-05-19T23:56:20+03:00 1.1K

* * * Животът е... 🇧🇬

* * *
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-05-19T23:54:13+03:00 979 8

Будителите днес 🇧🇬

Будителите днес
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...

katetoladjova

Prosa » Bosquejos literarios

2010-05-19T23:53:28+03:00 7.6K

Надпревара 🇧🇬

Тичам.
Опитвам се да избягам.
Тичам.
След всяка крачка боли.
Тичам. ...

Fun

Prosa

2010-05-19T23:44:05+03:00 744

Искаш ли да ходим? 🇧🇬

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...

Aleks-Green

Prosa » Relatos

2010-05-19T19:12:36+03:00 1.5K 5

Странният дракон 🇧🇬

Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...

AndyVTR

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2010-05-19T14:57:31+03:00 1.4K 1

Принцовете 🇧🇬

Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-05-19T14:06:46+03:00 1.2K 5

We're not gonna take it 🇧🇬

WE’RE NOT GONNA TAKE IT
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...

remer

Prosa » Relatos

2010-05-19T13:53:18+03:00 1.3K 1

Обичта 🇧🇬

ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-05-19T13:39:51+03:00 974