Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

За теб 🇧🇬

За теб
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, ...

em4ety

Prosa » Cartas

2009-01-09T00:25:32+02:00 1.5K 1

Хей, Татко! 🇧🇬

Скъпи татко,
Този път ти пиша не за да ти кажа, че все още те мразя. Исках просто да те попитам как си? Как се чувстваш? Как се отдалечихме, забелязваш ли? Как всичко това се отдалечи? Твърде много въпроси без отговори, но аз ги знам, татко. Мисля за въпросите и отговорите още от деня, в който ме ос ...

no_fear

Prosa » Cartas

2009-01-08T20:25:24+02:00 3.3K 1

Нерешителност 🇧🇬

... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И ...

Ralina13

Prosa » Otros

2009-01-08T15:16:27+02:00 1.5K 7

Лилаво телефонче с шайба 🇧🇬

По един разказ, който прочетох преди 673 дни, харесах и никога вече не намерих. Покорно благодаря на анонимния му създател.
- Ало?
- Здравей, Ало, какво правиш?
- Кой се обажда?
- Ей, аз съм. Не ме ли позна? ...

Vyrtina

Prosa

2009-01-08T15:06:52+02:00 1.1K 3

Пътят към Ада 🇧🇬

(виртуално)
Пътят към Ада, разправят, бил постлан с добри намерения, които изпопадали от вървящите натам...
Непрекъснато имам нужда да пиша. Но не просто да пиша, а да пиша на теб. Даже стихове ми роди главата - нямам какво да кажа в свое оправдание. Просто нямам оправдание! Нали не настояваш на пос ...

Апостолиция

Prosa » Cartas

2009-01-08T14:54:09+02:00 1.1K 3

След катастрофата 🇧🇬

След катастрофата
Аз съм. Аз все още съм. Аз съм всичко и нищо. Аз пристигам със северния вятър. Аз танцувам с мъртвите листа. Аз пристигам студено-влажно-снежен, напоен с аромат на скреж и утро. Аз съм пролетен и летен. Аз разтапям с дъха си потоците, сковани в прегръдката на леда. Гмуркам се в езе ...

Alice

Prosa » Relatos

2009-01-08T14:52:18+02:00 2.8K 24

Мъжът 🇧🇬

Мъжът
Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено откъм кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататъ ...

Войнов

Prosa » Relatos

2009-01-08T09:02:40+02:00 1.3K 7

Кратки обелски случки 🇧🇬

- Нямам думи! - възкликна безработният речник.

The_Crimson_King

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-08T08:15:45+02:00 1.5K 5

Жертва на изкуството 🇧🇬

> Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът ...

female_sg

Prosa » Relatos

2009-01-08T07:59:33+02:00 972 4

Спомени за една дребна душица 🇧🇬

Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...

portos

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-08T07:39:15+02:00 5.1K 3

На някои хора много им върви 🇧🇬

Нали знаете стария виц за един, дето казал на жена си: "Скъпа, имам една надежда..." Пуснал тото човекът. „А аз пък, да ти кажа, си имам един Петров..." И станала белята.
Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.
Прибира се моят от работа и:
- Жена, имаме си нова колежка ...

svetlanal

Prosa

2009-01-07T23:58:55+02:00 1.9K 31

Дайкири между Пасифика и Атлантика 🇧🇬

Тази нощ сънувах, че пия дайкири на границата между двата океана. Трябва да е било някъде около нос Хорн, макар пейзажът да беше по-скоро тропически. Не ми се вярва да съм сънувала Панамския канал - твърде скучно би било...
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когат ...

Апостолиция

Prosa

2009-01-07T20:24:40+02:00 770 4

Гледане на менгеме 🇧🇬

Гледане на менгеме
Някои гледат на кафе. Е, аз пък гледам на менгеме.
Ама защо точно на менгеме, ще попита някой?
Ами защото гледането на менгеме е по-точно.
Гледането на кафе е не е точна наука, затова и резултатите са мътни и относителни. ...

URAGANNNN

Prosa » De humor

2009-01-07T19:22:54+02:00 1.1K 3

Послание 🇧🇬

Нощта вече преваляше. Сърцето ми се свиваше с всеки изминат час, в който не го виждах до себе си. А той навярно спеше сладки сънища оттатък в хола. Бяхме се скарали и той отиде да спи там, но аз не исках, исках той да остане при мен. Исках... само че не можах да му го кажа. Гордостта ми беше по-голя ...

Роанна

Prosa » Relatos

2009-01-07T19:21:05+02:00 1.4K 1

Кройцерова соната 🇧🇬

След полунощ отново ме събуди тази музика и дълго време се чудех откъде идва. Отначало ми се стори, че идва някъде отгоре, после се сетих, че горе няма никой, защото обитателката отдавна бе починала и етажът e съвсем празен. И все пак ситуацията се повтаряше, защото неизменно прозвучаваха акордите - ...

radi.

Prosa » Relatos

2009-01-07T18:02:13+02:00 2.9K 8

Приятел на забравата 🇧🇬

Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...

dreamingend

Prosa » Otros

2009-01-07T16:23:46+02:00 1K 3

Чертая живот 🇧🇬

Чертая живота си върху бял хартиен лист. С най-обикновен сив молив рисувам цветно. Най-различни нюанси се отразяват в зениците ми. Рисувам и рисувам, имам нужда от това. Вдъхва ми сигурност. Знам, че всичко зависи от мен, макар само на обикновен хартиен лист. Няма редове на него, снежно бял е.
Рисув ...

stefitopz

Prosa

2009-01-07T16:18:33+02:00 938 2

Краят на една любов в един юлски ден 🇧🇬

КРАЯТ НА ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЮЛСКИ ДЕН
В оня ден не успях да пристигна навреме, за да те видя.
Късно ми казаха, че си тръгнал, умиращ от болка.
Късно ми предадоха думите ти: "Кажете й, че аз си отивам".
Отивал си някъде. ...

Юлия

Prosa » Otros

2009-01-07T13:24:43+02:00 2.1K 6

Само като мечтаеш... 🇧🇬

Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...

alex_f52

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-07T13:21:43+02:00 1.4K 4

Времената сигурно са полудели - 21 глава 🇧🇬

21.
Появих се пак при Мирна 2, чиято реалност се беше превърнала за мен в щаб-квартира за доклади и за кратка умствена почивка преди завръщането в реалността, в която лъжех толкова умело и с толкова нежелание. Преди това за пореден път наблъсках с информация темпорално несхватливите тикви на Наум 3 ...

kcekce

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2009-01-07T13:19:45+02:00 1.1K 1

Вятърни мелници 🇧🇬

ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...

dominosf

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-07T13:17:18+02:00 1.7K 3

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) АВТОБИОГРАФИЯ (книга) 🇧🇬

Приятели мои,
поставям тази книга в ръцете ви, за да ви дам възможност още един път да се срещнете със съдбата на двама музиканти, които в един и същи ден, на едно и също място, признаха любовта като най-възбуждаща енергия за творческо и чисто човешко щастие. Исках най-после да ви кажа как една след ...

pantador

Prosa » Novelas y novelas cortas

2009-01-07T12:55:46+02:00 5K 3 5

Приказка за малкия човек 🇧🇬

Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, ...

paty

Prosa » Cuentos y obras para niños

2009-01-06T23:50:31+02:00 2.3K 1

Казвала ли съм ти? 🇧🇬

Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...

via

Prosa » Otros

2009-01-06T23:43:49+02:00 1.5K 3

Клизматична история 🇧🇬

КЛИЗМАТИЧНА ИСТОРИЯ
Да направиш клизма на някой, който не я желае, не беше проста работа. За това се искаше майсторство, сърце и борбен дух. Още повече, че Смъртта се беше скрила в корема на баба Мара и здраво стискаше дупето й, а Лида не разполагаше с много време.
От друга страна Лида имаше богат о ...

Раш

Prosa » Relatos

2009-01-06T23:32:37+02:00 2.3K

Mрак... 🇧🇬

Мрак. Може ли мракът да е част от теб, да е втората ти същност? Душата ти да е пропита от тъмнина, да забравиш какъв си в действителност…
Личност, която не чувства, не изпитва жал. Гледа само своите интереси. Бидейки привидно силен, може да бъде водач на другите, хладнокръвен, нищо не способно да го ...

shoshkin

Prosa

2009-01-06T20:52:01+02:00 1.8K 6

Крепост от илюзии 🇧🇬

Крепост от илюзии
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...

charlotte

Prosa » Otros

2009-01-06T17:19:00+02:00 778

Отражения 65 🇧🇬

Отражения 65
Само който е в състояние да критикува себе си, може обективно да прецени околните.
Георги Гълъбов

vihren

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-06T16:44:26+02:00 1.5K 3

Сън ли си 🇧🇬

Срещнах те случайно... влезе ти в живота ми като ураган - и ме понесе в своя вихър... от прах и листа, пепел и дим, сняг и огън... отнесе ме - далече и вече не знам коя съм.
Сън ли си, или те има, дали си само в моя ум или съществуваш, чувствам, че ходя по ръба на небостъргач и не знам ако направя п ...

Pearl_f

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-06T16:41:26+02:00 920

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) - ПРЕДГОВОР от Джей Робъртс /20th Century Fox/ 🇧🇬

Вместо предговор
(Писмо до колеги и приятели в САЩ от Джей Робъртс - продуцент във филмовата корпорация "20 Сенчъри Фокс", САЩ)
... Писах Ви, че последните два месеца бяха много вълнуващи. И сега ще разберете защо.
На 17 май се връщах в апартамента си, намиращ се в баварската част на Мюнхен, когато ...

pantador

Prosa » Cartas

2009-01-06T16:35:37+02:00 1.4K

* * * 🇧🇬

Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...

Незнам_коя_съм

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2009-01-06T16:26:56+02:00 1.1K

От любов към морето... 🇧🇬

Скъпа приятелко,
Извинявай, че не ти писах дълго време, но бях заета. Може би си спомняш, че в последното писмо ти бях писала колко съм отчаяна от сивото ми ежедневие и колко исках да ми се случи нещо толкова вълнуващо, че дъхът ми да спре. Е, както знаеш животът е толкова непредсказуем, че не знаеш ...

gall

Prosa » Cartas

2009-01-06T13:34:35+02:00 1.7K 2

Мира 🇧🇬

Дори не знам откъде и как се е появила. Сега дори се чудя дали реално е съществувала. Казваше се Мира. Изведнъж нахлу в малкия ми детски свят и... не беше като мен. Странно е, но мислеше по различен начин, а чувстваше точно като мен.
Баща и е починал, когато е била на пет. От рак. Дори не знаех, че ...

snowdrop

Prosa » Relatos

2009-01-06T13:23:23+02:00 1.4K

Теория за агресивността 🇧🇬

Безмилостната агресивност е оръжие, което трябва първо да шлифовам до съвършенство, за да мога после да го използвам в битките. Агресивността е средство, което може да ми помогне да спечеля, но само ако го прилагам на правилното място и по правилното време, както всяко друго средство впрочем. Шлифов ...

Bersek

Prosa » Relatos

2009-01-06T09:04:04+02:00 831 2

Какво трябва и какво не... 🇧🇬

Вкусът беше гладък и атрактивно мощен с остатъчен аромат на сочно благоухание от конфитюр с черни горски плодове.
Дълго и сухо усещане с пикантна нотка на тютюн почти изгори небцето ми, след като силен дъх на прясно масло и червена чушка с пикантна подправка и далечен вкус на пръст се разляха топло ...

blueneo

Prosa » Otros

2009-01-05T22:51:58+02:00 1.6K 1

Вълчицата 🇧🇬

Нощта узряваше и беше готова да роди нещо ново и невиждано до момента. Това беше обещала на една специална приятелка.
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...

rarebird

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2009-01-04T22:25:45+02:00 1.3K 2

Вечните трима 🇧🇬

Пак не мога да заспя. Прекарвам поредната безсънна нощ в мисли за теб. Бленувам те, жадувам те, търся те. Така искам за миг, за един кратък миг да ме обичаш. Но това е невъзможно. Сърцето ти е обречено на друга. И въпреки че тя те отхвърли не един път, въпреки че се подигра с теб, ти отново и отново ...

AnTiHrIsTa

Prosa

2009-01-04T20:40:56+02:00 1.2K 1

Утро 🇧🇬

Валеше... мрачно, дълбоко и нежно... наистина нежно. Вървях както всяка сутрин покрай старата сграда и чувах единствено дъжда по чадъра и тракането на токчетата си по мокрите плочки. Мислите ми бяха още по-минорни от времето. Много бавно минавах от една към друга. Времето сякаш беше спряло, нямаше х ...

via

Prosa » Relatos

2009-01-04T18:44:16+02:00 1.3K 2

Самота, празнота, боли… Именно ти… 🇧🇬

- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...
- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.
- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...
- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!
- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня ...

shoshkin

Prosa » Otros

2009-01-04T18:23:40+02:00 1.9K 5

Мамо, не плачи... 🇧🇬

Мамо, не плачи...
Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, к ...

ianira

Prosa

2009-01-04T15:21:23+02:00 1.2K 2