Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Малки асоциации 🇧🇬

Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...

stefitopz

Prosa

954 3

Участта 🇧🇬

Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...

LordZombie

Prosa » Relatos

944 1

Делфинът 🇧🇬

(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...

rarebird

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 5

Неизбежно 🇧🇬

Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...

Heel

Prosa » Relatos

1.2K 1

Шепот от Отвъдното 🇧🇬

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.
Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...
- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.
Наричате ни сенки, а ние светлина сме.
Мислите ни за пара, а сме вещество. ...

Karaman

Prosa » Otros

1.3K 7

Загубеното чувство 2 🇧🇬

Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва ...

impuLse_girl

Prosa » Relatos

1.6K

Един непораснал романтик (5) 🇧🇬

Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...

razlichen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Когато се запали фенерът 🇧🇬

Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошот ...

andyboy

Prosa

1.3K 3

Духът на татко 🇧🇬

Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Нев ...

Маргарита

Prosa » Relatos

1.6K 6

Апатия и Страх 🇧🇬

Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...

LordZombie

Prosa » Relatos

1K 1

Една История 🇧🇬

Тя беше влюбена. Убийствено влюбена, до болка. В мига, в който видя лицето му, очите му, усмивката му, светът ù се промени.
Мислеше за него постоянно и не можеше да спре дори за миг. Мисълта за него толкова дълбоко навлизаше в ума ù и в самата нея, че понякога се събуждаше посред нощта, задушена от ...

sorris0

Prosa » Relatos

932 1

Втора част от повест 🇧🇬

II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...

sandman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Загубеното чувство 🇧🇬

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше ...

impuLse_girl

Prosa » Relatos

1.4K 1

Никога повече фитнес 🇧🇬

Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните н ...

Greg

Prosa » Relatos

2.1K 31

Прочетох за... флирта 🇧🇬

Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това д ...

svetlanal

Prosa » Relatos

3.7K 39

Глава І. Падение 🇧🇬

- Някога беше време, когато с тебе се борихме за душите на хората - тъжно рече старецът - Сега настана време, когато трябва да се борим с тях за нашите!
Вън нощта отдавна се беше спуснала над града, превръщайки бурния, забързан и шумен живот на града в тиха, мистична феерия от блещукащи будни светли ...

Dorian_Hawke

Prosa

997 2

Наследници на Куфара 🇧🇬

НАСЛЕДНИЦИ НА КУФАРА
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...

remer

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K 4

Обещание 🇧🇬

Лежахме заедно и се държахме за ръце.
Обещахме си да не разбиваме семействата си.
Обещахме си да не мислим един за друг.
Обещахме си да не се влюбваме.
Обещахме си да не броим часовете до следващата среща. ...

marco777

Prosa » Otros

2.7K 1 19

Ето ги... 🇧🇬

Ето ги!!! Отново са тук ;( ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И най-злата зестра ...

kemito_16

Prosa » Otros

1.4K 1

Едно-единствено сърце 🇧🇬

Слънцето се скрива зад черни облаци, тъмнина настъпва, движат се черни сенки. Траурен облик прикрива нощта, безгласни души бродят в самота.
Едно-единствено "бяло" сърце иска мечтите да докосне.
Вечния си сън сънува, щастие в него бленува.
Луната ярко, величествено блести, за клетите силуети тъжи, за ...

alex_f52

Prosa

1.7K 1

Малки недоразумения 🇧🇬

- Хелън, каква е прогнозата за днес? Възнамерявам да направя една кратка разходка до Бъкингам, за да говоря с Нейно Величество по въпроса относно реформата с пенсиите на ветераните от войните за честта на Британия.
- Но, милорд, не ти трябва чадър. Тук не е Обединеното кралство. Тук е България. Нами ...

radi.

Prosa » Relatos

1.1K 3

До една непозната жена 🇧🇬

ДО ЕДНА НЕПОЗНАТА ЖЕНА
Не те познавам. Не зная чия бивша или настояща съпруга си, или любовница. Не зная колко езика знаеш, нито каква вяра изповядваш, нито колко книги си прочела или написала, нито колко образования имаш, нито колко мъже си имала или искаш да имаш, нито колко пари имаш, нито за кол ...

Юлия

Prosa » Cartas

2.2K 9

Моето бягство* 🇧🇬

My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...

eX_girl

Prosa » Relatos

1.4K 1

Любов и омраза Dessy Kestern 8-12p 🇧🇬

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Отключи, влезе бързо, безшумно, стъпваше леко, меко като еленче. Прииска и се да се смали, изпари, стопи, овладя се. Стъпвайки на пръсти, заключи много внимателно. Свали токчетата, дрехите миришещи на цигари и нежелана похот. Пъхна ги в пералнята в коридора. Не посмя да се изкъпе, ще вди ...

dessy

Prosa

1.8K 4

Приказка за двете магарета и още нещо... 🇧🇬

Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...

Нел

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.5K 8

Продължение от книгата 🇧🇬

Той свали капата от главата си, която прикриваше още буйната му, прошарена коса.
Червената купола на слънцето едва-едва лазеше по синята шир на небето. Ветрецът разчорли косата му и една къдрица се свлече по дясното му слепоочие. Той понече да я натъкми на мястото си, но ветрецът наново заигра. Врем ...

mari45

Prosa

947 1

Търси се: "Генетичен материал..." 🇧🇬

на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна же ...

rarebird

Prosa

989 6

Свои и чужди 🇧🇬

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

krashkov

Prosa » Relatos

1.3K 4

Тъга 🇧🇬

yulia

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1

Назад във времето 🇧🇬

Когато съм сама с трите любими приятели - кучето, котаракът и морското свинче - сякаш времето спира и се спуска врата. Отварям я и... виждам свят, непознат но същевремено толкова близък по сърце, но защо ли?
Сега ще ви разкажа, мили приятели, какво видях...
Едно малко китно селце, разположено в поли ...

Karaman

Prosa » Otros

1K 5

Аргир демира 🇧🇬

Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3

Ужасите и Писателят 🇧🇬

- Хъм - замислено изхъмка по-възрастният. - Тук има нещо гнило...
- Нищо гнило не надушвам! - възрази по-младият му колега, който впрочем за първи път излизаше на оперативна задача.
- Нещо не е съвсем наред с тази работа - не се успокояваше по-опитният ужас.
- Така ли мислиш? - притесни се Младокът. ...

Bersek

Prosa » Relatos

1K 3

Призрачно село 🇧🇬

(по легенди от Северозападна България)
Преди години затвориха клиниката за психично-болни в село Бориловец. Повече от половината жители работеха там. Ето защо, след закриването на ТКЗС-то, това беше втория случай на масово изселване на хората. Постепенно къщите опустяваха. Накрая в селото останаха с ...

rarebird

Prosa » Relatos

1.2K 3

Диалози с Писателката VII 🇧🇬

След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...

Рима

Prosa » Relatos

1.4K 6

Оркестър 🇧🇬

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

Апостолиция

Prosa

1.8K 2

Колюви празници 🇧🇬

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 1

Един непораснал романтик (4) 🇧🇬

Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...

razlichen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1

Ти си спомени и думи 🇧🇬

Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...

viky8

Prosa » Cartas

3.5K 2

Нужда 🇧🇬

Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от ...

emynceto

Prosa » Otros

1.1K 2

Почти еротично 🇧🇬

Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.8K 20

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Малки асоциации 🇧🇬

Участта 🇧🇬

Делфинът 🇧🇬

Неизбежно 🇧🇬

Шепот от Отвъдното 🇧🇬

Загубеното чувство 2 🇧🇬

Един непораснал романтик (5) 🇧🇬

Когато се запали фенерът 🇧🇬

Духът на татко 🇧🇬

Апатия и Страх 🇧🇬

Една История 🇧🇬

Втора част от повест 🇧🇬

Загубеното чувство 🇧🇬

Никога повече фитнес 🇧🇬

Прочетох за... флирта 🇧🇬

Глава І. Падение 🇧🇬

Наследници на Куфара 🇧🇬

Обещание 🇧🇬

Ето ги... 🇧🇬

Едно-единствено сърце 🇧🇬

Малки недоразумения 🇧🇬

До една непозната жена 🇧🇬

Моето бягство* 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 8-12p 🇧🇬

Приказка за двете магарета и още нещо... 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Търси се: "Генетичен материал..." 🇧🇬

Свои и чужди 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Назад във времето 🇧🇬

Аргир демира 🇧🇬

Ужасите и Писателят 🇧🇬

Призрачно село 🇧🇬

Диалози с Писателката VII 🇧🇬

Оркестър 🇧🇬

Колюви празници 🇧🇬

Един непораснал романтик (4) 🇧🇬

Ти си спомени и думи 🇧🇬

Нужда 🇧🇬

Почти еротично 🇧🇬

Cola