42 053 резултата
Осите на двете му очи
се пресякоха на мойто гърло.
Чyдя ce кaк смeлocт aз oткpиx
гръб на хищника да не обърна.
Погледите блъснаха се в миг - ...
  372 
Щом те види, и водата се поти,
на слънцето пък горещо му става,
за живот зажаднява животът
и ледът се превръща във лава.
Вятърът по котешки мърка, ...
  437 
Сивоглава, рижекрила
птица се в скали стаила.
Остър взор и клъв гърбатий,
като ризница – перата.
Туй е царят на ждрелото, ...
  179 
Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...
  259 
Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...
  332 
Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...
  188 
Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная, ...
  190 
"Луната спи безплатен призрачен сън"
Добрин Димитров Векилов (Дони)
"Луната спи безплатен призрачен сън". Дори не пита,
кой птици през нощта е крал.
Очи кой е рисувал? Спи, на кравайче свита. ...
  234 
И какво, ако всяка стъпка в тревата,
тихо напомня за теб...
И какво, ако губя войната,
дори да избягвам навред...
И какво, ако в лекия вятър, в нощта, ...
  239 
И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла, ...
  215 
Cтремежът към властта ни обладава,
като странен и двуличен джин.
Със съвестта ни той се подиграва
Доказва, че властта е вечно правa,
че съвестта горчи като пелин, ...
  178 
Summum ius summa iniuria *
Цицерон
Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен ...
  284 
People were to dogs to rough
And dogs decided that they had enough:
They gathered in a meeting altogether,
They found some ink and piece of leather
And wrote their wishes in a pact ...
  258 
Искам да те нарисувам
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
  218 
Помня очите, ръката, която държеше
плахите пръстчета, гушнати с обич голяма.
Аз се вълнувах, страхувах се и ми личеше,
а зад гърба с благослов ме изпращаше мама.
Някак несръчно се качвах по стълбите бели, ...
  325  18 
От теб научих толкова неща,
щом следвах те нахално по петите.
Дори разбрах, угасне ли свещта,
аз пътя ще намирам по звездите.
Научих се решения да вземам. ...
  226 
True self - trapped in the depths, veiled and unseen,
yet unwillingly, without one's intent.
Lacking the tools to make its way out,
forced to keep it concealed.
Intense and immense, power unmeasured, ...
  338 
Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...
  317  11 
Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.
Тя е като огън, може да те стопли,
ако я разгневиш ще те запали.
Душа на Ангел, тяло на богиня,
коса като коприна с поглед на студена зима. ...
  396 
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
  323 
Празна стая
Стоя в ъгъла на празна стая
взирайки се някъде в безкрая.
Потъвам бавно в черните си мисли
и сламка нямам, за да се хвана. ...
  161 
Измислих те,
от нищото те вдишах
и пулсът ти камбанен чух да тлее,
без име беше твоята усмивка,
но пусна корен в мен ...
  319 
Защо ме мамо ти създаде
за мъки в този свят тъй грешен
Защо не ме прибра при себе си
покоя да намеря вечен
Живот без цел и без посока ...
  173 
Ти нека не избягаш от съня си,
дори и да сънуваш пак кошмари.
И две деца със кисели гримаси
от теб да искат все пакет цигари.
Щастлива си сега без куп въпроси, ...
  239 
За хиляди неща искам да ти благодаря!
И отново и отново тези думи на теб искам да подаря!
Как да ти благодаря?
За това как да ти отплатя!
Какво направи ти за мен? ...
  326 
Мамо, не си съвършена,
но те обичам така.
Даже когато си гневна,
идва ми да ти река:
мамо, бъди ми добричка ...
  243 
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
  330  10  14 
По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
  215 
Обичам да потъвам в погледа ти,
боли, ако пулсът ти не се слива с моя!
Истински с теб всеки миг се усещаме
часовете минават, блянове преследваме,
а душите ни мигом се сливат, ...
  468  19 
Приказка една
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...
  448 
На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките. ...
  481  11 
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
  520  12 
В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...
  418  13  13 
Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
  289 
Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...
  337 
Майко, помня, ти беше там -
на прага опасен на смъртта!
Спасихме живота ти едвам -
най-добрата майка на света!
Изпълнен с болка и тревога, ...
  307 
Мамо , мамо
Какви дни видях
Мамо , мамо
Какви болки съм претърпял
Мамо , мамо ...
  180 
Хубав празник е Гергьовден, той е ден на храбростта.
Светъл празник всенароден, ден с трапези и цветя.
Агне печено, невинно ни примамва с аромат.
А трапезата без вино знаем, че не става, брат.
Ала виното различно на човешката душа ...
  211 
Изгубена из някъде разхвърлените листи
на вече изразения копнеж ...
Опитваща се, някак безуспешно, да изчисти
на сърцето си заветния трептеж...
Съграждаща около себе си около себе си стенички търпение и кротка тишина ...
  181 
Сърдит ни е навярно месец май,
студенина тече в душа и тяло,
дано завърши с малко хубав край,
защото нямаше добро начало.
Не знам дали в задявката на Бог ...
  249 
Предложения
: ??:??