Взех най-добрата освежителна напитка,
сега готова съм за всяка нова битка.
Повярвах в себе си и знам, че ще успея
живота със достойнство аз да изживея.
И ето, вярата във собствените сили ...
МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
Дали си спомням смътно младостта? Не знам.
Все тичаше – оскъдни мигове за чакане.
Днес всички коловози свършват рязко там –
без гари, сред сема̀фори – разплакани.
Изпращат ме без думи, тихо ден след ден, ...
На паркинга ми трап ще изкопая...
И във кафето ще си сложа сол.
Със пепелянките на воля ще играя -
във джоба ми от тях си нося бол...
Ще боядисам блажно старата ни пейката ...
За баба ми, която спря да грее,
а приживе успяваше да ни сплоти,
от стената с черна лента ни се смее
и на Стария, но всяка гозба му горчи.
За нея ми говори често: „Открих я много млада, ...
Мойте трима мъже слабо мислят за мене.
И съдбата в това има користен дял.
Номер първи е стар егоист. Не му дреме.
От себичност дори е съвсем оглупял.
Номер втори пък спи. Денонощно. Не вдява, ...
На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо н ...
От Там, от уж празното пространство,
летят идеите, желанията... импулсите на мисълта.
От Там ,из вакуума потопени в странство,
пропадаме или въздигаме силите на своята душа.
Търсач и странник - пътник без посока, ...
Съжалявам за не малко неща в живота си,
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...
Накъде съм тръгнала не знам,
напред се нося по вълните,
човек човек познава само сам,
а разпилява бриза в календара дните.
И мога ли да ви разкажа в мен ...
Болна съм. От дни имам болки в гърлото, а от вчера се появиха хрема и кашлица... Тази сутрин ставам рано, за да събудя Гого за училище, но той ми казва, че ще поспи до 6:30. Мисля, че имам температура. Допивам чая си от снощи и лягам отново. В просъница чувам, че говорят за някакви множества с баща ...
Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ...
Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...
Имам само трима велики учители - Минало, Настояще и Бъдеще. За първите двама аз зная всичко, а третият знае всичко за мен!
Често пъти ние търсим чисто земни измерения на божествената мъдрост. А тя е по-скоро свързана с Времето.
Изглежда, че нашият живот и късмет са функция не на това, доколко моралн ...
Ярко светят витрини, гирлянди провесени
край задръстени улици с фарове блеснали.
Пред моторният бум амбриажно-спирачен
мойта тиха пътека усещам как плаче.
В тази коледна глъч всеки път аз се питам ...
От дълго време правех простотии –
и в този и през миналия век.
Аз доста често сядах да си пия
и ставах Тежък случай – лош човек!
С другарите – пияници от бара ...
Думите сякаш подло ме подриват,
а мислите се блъскат, като в клетка.
От дълбините ми духът пулсира
и вечно тегли ме към равносметка.
Че толкова неща, не съм довършил ...
Изгубена насред тълпата, оглеждам се и търся брод
да се измъкна от реката на скапания ни живот.
А хората, заровени във себе си, броят въздишките
и някак си неволно, по човешки, земята напояват със сълзи.
И все едно им е, че слънце грее, дали ще завали... ...